Защо 34 години след соц-а държавата ни продава мляко?

Не минава и седмица без поредния скандал с управлението на някое публично дружество. През настоящата това е държавният млекопреработвател "Ел Би Булгарикум“ ЕАД. Но дали ще е банка, поща или железници – няма значение. Трудностите в управлението на държавните фирми стават все по-осезаеми, а добри и последователни решения засега не се търсят и не се предлагат, пише Петя Георгиева от Института за пазарна икономика.

Какъв е проблемът?

Проблемът всъщност не е един, а множество, и всички са следствие на безуспешните опитите на държавата да се намесва на пазара и да се държи като добър стопанин. Намесата на конкурентен пазар "на хартия“ не е разрешена от националното законодателство – според член 5 на Закона за публичните предприятия (ЗПП) държавни фирми се създават, когато е необходимо:

1) да се елиминират съществуващи пазарни дефекти;

2) да се предоставят стоки или услуги от стратегическо значение или такива, свързани с националната сигурност или развитие или

3) да се управлява стратегическо за държавата имущество.

Коя от тези три цели изпълнява фирма за преработка на млечни продукти например остава мистерия.

"Ел Би Булгарикум“ ЕАД е едно от 302 действащи към 2021 година млекопреработващи предприятия с относително малък пазарен дял. То е на 18-то място по приходи, които са в размер на 21,6 млн. лв. (1,5% от целия пазар на сходни продукти). В него са заети 120 души (1,6% от заетите в сектора). С други думи имаме едно малко държавно предприятие, опериращо на силно конкурентен пазар, за чието присъствие липсват сериозни основания. Скандалът около назначенията в управляващите му органи са само доказателство, че са налице непазарни причини то да бъде част от публичния портфейл. 

Много често публичните дружества имат по-слаби пазарни резултати (независимо от държавната подкрепа под формата на явни или прикрити субсидии и капиталови трансфери) и предоставят услуги със съмнително качество. Не са рядкост и проблеми с управлението – честа смяна на членовете на управителни и надзорни органи, свързани с опити за политическа намеса и установяване на зависимости, неудачни (засега) опити за професионализация на управлението и въвеждани на конкурсите според изискванията на ЗПП и др.

Има ли работещи решения?

ЗПП дава рамка за насоки и средства за подобряване на управлението на публичните дружества. Законът и подзаконовата уредба не са панацея - те са само необходимото, но недостатъчно условие, за да се случват нещата по правилния начин. За съжаление все още не се вижда воля рамката за корпоративно управление да се прилага в достатъчна степен у нас.

Какво да се прави?

Възможните решения следва да се търсят в следните посоки:

-Преразглеждане на портфейла от държавни и общински дружества съобразно изискванията на ЗПП, като част от предприятията се приватизират или закриват. Подобен е съветът и на  Световна банка в своето изследване "България: Интегрирана рамкова оценка на държавните предприятия (iSOEF)“.

-За всички действащи държавни и общински предприятия следва да се поставят цели, чието постигане да се следи и контролира активно. Управлението на дружествата следва да се обвърже с постигането на конкретни финансови и нефинансови показатели. А липсата на напредък трябва да е основание за смяна на ръководството на дружествата.

-Създадената със ЗПП Агенция за публични предприятия и контрол на този етап изпитва сериозни затруднения да изпълнява своите функции – дали поради ограничен капацитет или властови дефицити. Очевидно ролята на агенцията все още не е ясна и много често тя се заобикаля като фактор при вземане на решения за управлението на предприятията.

И накрая, но не на последно място – необходима е по-широка публичност на дейността на предприятията, особено по отношение на финансовите им показатели, като това е от критично значение за общинските дружества – за тях липсата на обобщена информация затруднява сравнимостта и анализа, което пък обезсърчава обществения натиск за добро управление и предотвратяването на лоши управленски практики. Аргументът "но данните са налични в търговския регистър“ не е достатъчен, тъй като ТР не позволява лесно да се сравняват индикатори на сходни дружества и да се търся добри практики в тяхното управление.