Договорът между България и турската компания "Боташ" е официално замразен след ключов разговор между българския президент Румен Радев и турския държавен глава Реджеп Тайип Ердоган. Решението повдига сериозни въпроси за бъдещето на енергийните доставки и евентуалното спиране на плащанията по споразумението. Темата коментира в ефира на "Здравей, България" Мартин Владимиров, директор на програма "Енергетика и климат" в Центъра за изследване на демокрацията.

Както информира Plovdiv24.bg, към момента детайлите около новите договорености все още не са напълно известни, тъй като официалната информация е единствено за замразяване на съществуващото споразумение.

Ситуацията с плащанията и новите преговори

Мартин Владимиров поясни, че България реално не извършва плащания по договора от лятото на 2024 г. Финансови средства се превеждат единствено в случаите, когато страната ни внася танкер с втечнен газ и той бъде доставен физически до българската граница. От 2022 г. е известно, че "Боташ" има сериозни намерения да навлезе на пазара за природен газ в Югоизточна Европа, поради което експертът подозира, че настоящите нови договорки са насочени именно в тази посока.

Ролята на Турция и рискът от руски газ

В контекста на цялостното спиране на доставките на руски природен газ, енергийните връзки с Турция придобиват изключително важно значение за постигането на пълна диверсификация на европейския пазар. Терминалите в южната ни съседка в момента са полупразни и имат капацитет да бъдат активно използвани, което може да превърне страната в ключов международен играч. Настоящата година се явява критична, тъй като "Боташ" е в процес на предоговаряне на своите споразумения с руския гигант "Газпром".

Турската страна се опитва да разшири капацитета на газовия коридор "Странджа-1", през който България внася синьо гориво, с цел в бъдеще през него да се изнасят между 7 и 8 милиарда кубически метра газ. По думите на Владимиров, подобно развитие може да представлява реална възможност за България, но само при условие, че страната ни успее да осигури ниски такси за пренос и внимава да не се превърне в "троянски кон" за руския газ в Европа.