Срокът на трудовия договор е един от най-важните детайли при започване на нова работа, тъй като той определя степента на сигурност, защитата при уволнение и дори шансовете за банково кредитиране. Изборът между споразумение "за неопределено време" или такова с конкретна крайна дата очертава финансовата стабилност и правната защита на служителя за години напред.

Експертният преглед на трудовото законодателство показва, че безсрочното наемане остава стандартът, гарантиращ най-високо ниво на сигурност.

Трудовият договор за неопределено време се смята за сключен по подразбиране, освен ако в него не е уговорено изрично друго. Той носи сериозни предимства за служителя, като на първо място е стабилността – работодателят не може да прекрати отношенията без конкретна законова причина, която подлежи на доказване. Това позволява дългосрочно планиране като наемане на жилище или теглене на ипотечен кредит, тъй като банките разглеждат безсрочния договор като доказателство за постоянен доход. Освен това компаниите са много по-склонни да инвестират в обучението и професионалното израстване на кадри, които виждат като дългосрочни членове на екипа.

Кодексът на труда допуска сключването на срочни договори само в изрично посочени случаи – за определен период (по правило до 3 години), за завършване на конкретна работа, за заместване на отсъстващ служител, до провеждане на конкурс за длъжността или за мандатна позиция. Когато работата има постоянен характер, определянето на крайна дата е допустимо само по изключение и може да бъде правно уязвимо. На практика обаче този модел често се използва неправомерно от работодателите като удължен изпитателен срок или средство за по-голям контрол. Въпреки че срочният договор помага за бързо натрупване на разнообразен опит и може да бъде преход към постоянна позиция, основният му минус е несигурността, стресът и по-резервираното отношение от страна на банковите институции. При изтичане на срока и липса на подновяване, служителят има право да се регистрира в Агенцията по заетостта за обезщетение за безработица, при условие че има внесени или дължими вноски във фонд "Безработица" за поне 12 месеца от последните 18.

Противно на масовото схващане, работещите на срочен договор разполагат със солидни законови права:

  • Автоматично преобразуване в безсрочен: Ако след изтичането на срока на договора служителят продължи да работи в продължение на 5 или повече работни дни без писмено възражение от работодателя и позицията е свободна, контрактът автоматично става безсрочен по силата на закона. За договорите за заместване важат отделни специфични правила.
  • Оспорване на основанието: Когато служител е нает временно за длъжност, която по същество е постоянна, той има пълното право да оспори това основание пред съда. При успешно доказване на нарушението, договорът се обявява за безсрочен.
  • Обезщетение при неспазено предизвестие: При срочните договори срокът за предизвестие е 3 месеца, но не повече от оставащото време до края на договора.

Ако работодателят прекрати отношенията по-рано, той дължи финансово обезщетение за неспазения срок на предизвестието.

При безсрочния договор защитата на работника е значително по-силна, като работодателят е длъжен да посочи и докаже законово основание за уволнението – като съкращаване на щата, намаляване на обема на работата или дисциплинарно нарушение. Дължимото предизвестие обикновено е 30 дни, освен ако не е уговорен по-дълъг срок (но не повече от 3 месеца). Допълнителна закрила по закон ползват бременните жени, майките на малки деца и трудоустроените лица. Важно е да се знае, че срокът за съдебно оспорване на незаконно уволнение е изключително кратък – точно 2 месеца от връчването на заповедта, след което правото на иск се губи.

Експертите съветват винаги да се търси безсрочен трудов договор заради стабилността и защитата, които той осигурява. Срочен договор трябва да се приема напълно съзнателно – само когато работата е реално проектна, условията са изключително атрактивни или позицията се ползва като директен трамплин към постоянно работно място, пише pariteni.bg. Във всеки един от случаите е критично важно да се следят датите, да се познават правата и да се чете внимателно всяка отделна клауза преди подписване.