Климатичните промени, изтощените почви и постоянно растящите разходи за производство принуждават българските зърнопроизводители да търсят спешни и нетрадиционни решения за оцеляване. В търсене на изход от кризата, земеделският производител Мариела Йорданова , че отглеждането на алтернативни култури е ефективен начин за свиване на разходите, постигане на биоразнообразие и естествено подобряване на почвената структура.

За да докаже думите си на практика, тя е създала своеобразна жива лаборатория на полето край град Кубрат. Там, съвместно с екип от агрономи и експерти, експериментално се отглеждат над десет напълно непознати у нас култури, като постоянно се правят почвени анализи и се следят резултатите от адаптацията им. Този иновативен подход идва в критичен момент за целия селскостопански сектор, след като наскоро и малинопроизводителите у нас настояха за спешни държавни мерки поради нарастващия риск от сериозна водна криза.

Едно от най-обещаващите растения в експерименталните масиви край Кубрат е бурчакът, който към момента в България се отглежда единствено там. Тази протеинова бобова култура се отличава с изключителни качества, сред които най-ценно е свойството ѝ да фиксира атмосферния азот. Освен това растението е силно топлолюбиво, сухоустойчиво и понася изключително лоши и солени почви, което го прави перфектен отговор на засушаването, предава NOVA.

Макар бурчакът да е подходящ за храна на животни, той носи редица други стратегически ползи в селското стопанство. Йорданова допълва, че той е идеален предшественик за всички житни култури, тъй като изчиства почвите в дълбочина. Това може да доведе до сериозни икономии при следващата сеитба чрез пълно спестяване на предсеитбеното минерално торене. Практиката показва, че освен да обогатява земята, бурчакът дава като директен икономически резултат и повишаване на добивите на засятите след него зърнени култури. Според стопанката земеделците могат да спечелят веднага, ако го включат в тревни смески като междинна или покривна култура, тъй като чистата печалба идва от липсата на разходи за скъпи химически торове.

Друго екзотично и единствено по рода си за нашите ширини насаждение на това поле е шафранката. Тя е ценна медоносна и маслодайна култура, която заради специфичните си качества намира много широко приложение във фармацията и в хранително-вкусовата промишленост.

Въпреки огромния потенциал на тези растения, Мариела Йорданова признава, че не е оптимист за бързото им масово навлизане в българското земеделие. Към момента в страната ни липсва каквато и да е база за преработка на подобни експериментални култури, а интересът от страна на останалите фермери е все още слаб. Основната пречка обаче е, че държавата ни не може да отговори с нужните количества семепроизводство. Прогнозите на експертите сочат, че ще трябва да минат поне два или три пълни цикъла на отглеждане, преди да се произведат достатъчно семена за пазара.

Въпреки трудностите, инвестицията в тези алтернативи си заслужава, тъй като основната полза от бъдещото им навлизане в земеделието е екологична. За разлика от традиционните масови насаждения, тези култури не генерират парникови газове и предлагат реален път към устойчиво и щадящо природата бъдеще.