За мнозина в Европа жилищното настаняване сега е основна причина за страдание и отчаяние

Цените на жилищата в България продължават да растат значително – през първото тримесечие на тази година те са се увеличили с 15,1% спрямо същия период на миналата година, което е почти три пъти повече от средното за ЕС. В социалните мрежи често се правят сравнения между скъпи имоти в България и чужбина – например тристаен апартамент в София срещу вила в Италия или замък във Франция.

Докато българите често обясняват ръста с очакванията за въвеждане на еврото, западни анализатори го свързват с по-широк глобален процес, който прави достъпността на жилищата сериозен проблем в Европа. Кметът на Барселона дори сравнява кризата с опасността от Русия, предупреждавайки, че липсата на достъпни жилища може да подкопае доверието на средната класа в демокрацията. Протести срещу скъпите наеми и недвижими имоти имаше в над 40 испански града.

Подобно е положението и в други големи европейски градове. “Жилищното настаняване се превърна в основен двигател на неравенството, засилвайки разделението между богатите и бедните и засягайки непропорционално малцинствените групи. За мнозина в Европа жилищното настаняване сега е основна причина за страдание и отчаяние. В същото време, ограбвайки нормалните хора от комфортен и достоен живот, жилищната криза пълни джобовете на малък брой хора и институции", пише в “Гардиан" Тим Уайт, цитиран от "24 часа".

Той от години изучава жилищното настаняване в Европа и смята, че с водените напоследък политики по въпроса властимащите се изместват към тези, които печелят от имотите, и се отдалечават от тези, които живеят в тях.

По думите му най-поразителната проява на тази промяна е агресивното навлизане в имотния пазар на финансови институции като частни инвестиционни компании, застрахователни дружества, хедж фондове, банки и пенсионни фондове.

“Подтикнати от разхлабената парична политика, те го считат за особено доходоносен и сигурен клас активи. Покупките на жилищни имоти в еврозоната от институционални инвеститори са се утроили през последното десетилетие", посочва Тим Уайт и допълва, че мащабът на случващото се на някои места е потресаващ.

В Ирландия например почти половината от всички жилища, пуснати в продажба от 2017 г. насам, са закупени от инвестиционни фондове. В Швеция делът на частните апартаменти под наем с такива собственици е нараснал до 24%. Дори във Виена, която е известна с огромния си субсидиран жилищен фонд, финансовите играчи притежават 42% от новите жилища под наем.

“Корпоративното завладяване на домовете ни не се е появило просто ей така. Десетилетия на приватизация на жилищния пазар, либерализация и спекулации позволиха на финансовия сектор да затегне контрола си върху европейските домакинства. От 80-те години на миналия век на места като Италия, Швеция и Германия държавните апартаменти бяха масово прехвърлени на частния пазар. В Берлин например огромни пакети обществени жилища бяха продадени за една нощ на големи корпорации. С една сделка Deutsche Wohnen закупи 60 000 апартамента през 2006 г. за 450 милиона евро, или само 7500 евро за жилище", разкрива английският изследовател.

В България също се увеличава инвестирането в имоти. Скандинавският фонд SEE international вече е най-големият наемодател в София и планира да увеличи броя на апартаментите си под наем до 1000 в следващите пет години. Въпреки това българският пазар остава сравнително достъпен, благодарение на висок процент собственост върху жилищата и ръст на заплатите. Според проучване на британската компания Roong Megastore, у нас е необходимо около 13 години работа, за да се изплати среден апартамент, което поставя България на 20-о място в света по достъпност на жилищата.

В заключение, поскъпването на имотите в България и Европа се дължи на комплекс от фактори – глобални инвестиционни тенденции, недостиг на жилища, социални и демографски промени – и не може да се обясни само с евентуалното въвеждане на еврото.