След края на 33-дневната си ваканция депутатите ще се върнат в парламента с по-високи заплати – те се увеличават с 11% заради ръста на средните възнаграждения в обществения сектор. Така всеки народен представител вече ще получава поне 7935 лева основна заплата, а с всички добавки сумата стига около 12 хиляди. Заплатата на председателя на парламента надхвърля 16 хиляди, президентът взема близо 20 хиляди, а премиерът – около 17 хиляди.

Оказва се обаче, че има държавни служители с далеч по-високи доходи. Най-високо платен е управителят на БНБ Димитър Радев, чиято месечна заплата е над 32 хиляди лева.

Следва председателят на Конституционния съд Павлина Панова с около 27 хиляди лева. Членовете на Конституционния съд получават 90% от нейната заплата и имат право на особено изгодно пенсиониране след мандата си – накуп взимат 20 месечни заплати, независимо от възрастта.

Сравнително високи възнаграждения получават и ръководителите на регулаторните органи.

Например шефът на Комисията за финансов надзор Бойко Атанасов е декларирал близо 20 хиляди лева месечно, а доскорошният председател на енергийния регулатор Иван Иванов – малко над 20 хиляди, като вероятно част от сумата идва и от преподавателска дейност.

В Комисията за защита на конкуренцията и в Комисията за регулиране на съобщенията заплатите са в диапазона 14–17 хиляди лева, като често се увеличават с бонуси.

В държавната администрация най-високи заплати взимат главните секретари на министерствата – до 6900 лева основна заплата.

След тях са главните директори и ръководителите на инспекторати, които получават до около 6300 лева. Министрите имат средно около 9100 лева основна заплата без добавки. Колкото по-надолу се слиза в йерархията на администрацията, толкова по-ниски стават възнагражденията – при експертите и специалистите често не надхвърлят 4 хиляди лева, пише още "24 часа".