Важно за всички ракиджии в България: НАП с предупреждение за акциза върху домашната ракия

Една тема неизменно присъства както в ежедневието, така и в икономическия живот на страната. Става дума за потреблението на алкохол и неговото отражение върху обществото, бизнеса и държавния бюджет. 

Припомняме, че домашната ракия подлежи на облагане с акциз. Това правило важи, независимо от това къде е произведена ракията, вкл. в т.нар. регистрирани казани.

За първите 30 литра този акциз по Закона за акцизите и данъчните складове е в намален размер. Съветваме клиентите да изискват от съответния казанджия документ за начислен и заплатен акциз.

Данните показват, че българинът има устойчиви и донякъде традиционни навици на консумация. Хората често да посочват виното като предпочитана напитка, реалната картина е различна – най-често се консумира бира, следвана от спиртни напитки, а виното остава на трето място.

Годишното потребление на спиртни напитки достига десетки милиони литри, което оформя пазар с мащаб от около два милиарда лева. Разпределено във времето, това се равнява на сравнително умерено количество на ден, но експертите подчертават, че тези изчисления не включват домашно произведената ракия, която има съществено присъствие в българската култура и трудно подлежи на точно измерване.

Именно домашното производство е един от ключовите фактори, които правят оценката на реалното потребление сложна. Според данни на Световна здравна организация България се намира в средните нива по консумация на алкохол в световен мащаб, но националната специфика, включително традицията на домашната ракия, поставя редица въпросителни пред точността на тези сравнения. В същото време моделът на пиене у нас се определя като социално приемлив и по-скоро умерен, без ясно изразени тенденции към епизодично прекомерно напиване, характерни за други държави.

Консумацията в България е предимно свързана с домашната среда и социалните контакти. Най-често хората пият у дома или на гости, докато нощните заведения имат значително по-малък дял в общото потребление. Това допълнително подсилва ролята на личния избор и информираността на потребителите, тъй като именно в тези условия контролът върху произхода и качеството на алкохола е най-ограничен.

От икономическа гледна точка алкохолът представлява съществен източник на приходи за бюджета, тъй като попада в категорията на акцизните стоки. Освен акциз, върху него се начислява и данък добавена стойност, а печалбите на компаниите в сектора се облагат с корпоративен данък. Въпреки това значителна част от пазара остава извън официалната икономика. Анализите на Национална агенция за приходите сочат, че делът на нелегалния алкохол е съществен, особено при спиртните напитки и виното, което води до загуби за бюджета в размер на стотици милиони левове годишно.

Най-сериозният проблем обаче не е само финансов. Сивият сектор създава нелоялна конкуренция за легалния бизнес и подкопава пазарната среда, но същевременно крие и реални рискове за здравето на потребителите. Алкохолът с неясен произход може да съдържа опасни вещества и да доведе до тежки последици, включително за живота на хората. Именно затова експертите акцентират върху необходимостта от по-висока култура на потребление и отговорно поведение при избора на продукти.

Решаването на проблема със сивия сектор не може да бъде едностранно действие. Необходим е координиран подход между институциите, бизнеса и обществото, който да включва както ефективен контрол, така и превенция чрез информираност.

В последните години приходната администрация залага и на по-мек подход, насочен към доброволно спазване на правилата, което вече дава резултати под формата на увеличено деклариране на продажби.

Алкохолът остава неразделна част от социалния и икономическия живот в България, но предизвикателствата около неговото производство, търговия и потребление изискват постоянен контрол и отговорност. В крайна сметка информираният избор на потребителя се оказва също толкова важен, колкото и действията на институциите.