Валентина Каролева: Тя беше хероинов наркоман, толкова ме беше страх

“Да търсиш светлото в най-тъмните места. Усмивката в най-тъжното. Много обичах да живея в приказки като малка. И станах и актриса може би заради това. Много обичах да си измислям някакви светове". Това заявява актрисата Валентина Каролева в новия епизод на подкаста “Храмът на историите". Пред Мариян Станков - Мон Дьо тя говори открито за най-тежката болка в своето детство - зависимостта на нейната майка и тежестта да трябва да се раздели с нея във вече зряла възраст.

Емоционално и болезнено откровена, актрисата от филма “Доза щастие" разказа за момента, в който като дете започва да осъзнава истината за зависимостта на майка си.

"Около 10 започнах да разбирам, че това вече не е някакво лекарство… започна да говори пред мен открито, че това, което прави, всъщност не е добре, че трябва да намери начин да го спре, че се бори“, споделя тя, признавайки колко силен страх е носела в себе си - "Тя беше хероинов наркоман. Толкова ме беше страх". 

Въпреки че "наркотиците винаги са били около мен“ и е била част от подобни компании, Валентина подчертава, че никога не е продължила по този път. Най-тежкият момент идва с новината за смъртта на майка ѝ . "Мъжът ми ме прегърна и ми каза: "Майка ти си отиде“, а тя остава в шок, неспособна да приеме" че това е свят, в който нея я няма“.

Последният им разговор остава като зловещо предчувствие. "Трябва да се молиш за мен… имам чувството, че Дяволът се опитва да ме разкара“, спомня си тя.

Каролева говори открито и за любовта си с Александър - сина на Владимир Каролев и "бащата на децата ми“.

На въпроса дали тя го е избрала, или той нея, Валентина отговаря категорично: "Той си ме избра и си ме спечели“, разказвайки за едно ухажване "по най-класическия начин“, започнало с разговори в социалните мрежи, общи приятели и постепенно осъзнаване, че се харесват.

Според нея дългите връзки днес са трудни, защото "хората сме егоисти“ и често искаме другият да живее "така, както ти го разбираш и както ти виждаш живота“. Именно затова тя цени подкрепата на партньора си, който ѝ дава "много силна, истинска подкрепа в професионалния ми път“ и "просто искрено иска аз да успея“ - нещо, което рядко се среща.

Със същата откровеност Валентина споделя и отношението си към живота в България: "Не е чак толкова зле“, стига човек да успее да си "подреди нещата“, но признава, че най-силно я дразнят манипулацията и нейното нормализиране.

Днес обаче с ролите в България зад гърба си се чувства на място на българска сцена. Валентина Каролева споделя, че има усещане за вътрешно израстване на родна земя: "Сега разбирам, че не съм само драматична“, признава тя и обръща специално внимание на комедията като жанр, който изисква същата, ако не и по-голяма сериозност - не като място, "отивам да се смея“, а като пространство, в което "отивам да ми се смеят на мен“.

За Валентина актьорската професия е акт на пълно отдаване и жертва: "За роля съм готова всичко да променя. Гола глава, всичко“, казва тя без колебание. Именно в тази крайна отдаденост тя вижда смисъла на пътя си: "Аз така разбирам нашата професия. Аз си давам душата на тези хора“, споделя тя.