Ужасът на АМ "Тракия" от първо лице

Пътувам от Бургас към София. Малко преди Нова Загора на магистралата виждам много коли на аварийни. Спирам, отивам да видя какво става - катастрофа, една кола стои смляна в средната лента, до нея на асфалта лежат и не мърдат трима души. Виждам човек в светлоотразителна жилетка. Решавам, че е полицай, но после виждам, че не е, а липсва и полицейска кола. Оказва се тираджия, станал свидетел на катастрофата, и по своя инициатива започнал да регулира движението.

Така Костадин Костадинов описа онова, на което е станал свидетел по-рано днес. И добавя:

"Намесихме се и ние, сложихме авариен триъгълник, започнахме да махаме със светлинни сигнали на бясно каращите коли, за да не се блъснат в ударената кола. Пострадалите се оказаха нелегални емигранти, мароканци. Казахме им да не се движат, докато не дойдат лекарите, за да не пострадат повече - така са ни учили в курсовете на Червения кръст по бърза помощ.

Междувременно обаче, по дяволите, нито една кола не спря да пита какво става и дали имаме нужда от помощ!!!! Нито една, а минаха десетки коли!!! Полицията дойде след около 30-35 минути, линейката след още 5-10 минути, пожарната 2-3 минути след линейката. Всички действаха бързо и професионално, макар и според мен да закъсняха.

Но пък в такава ситуация минутите текат като часове, така че не искам да ги осъждам. Има и друго - докато бяхме на магистралата поне 3 пъти щяха да се блъснат коли в нас! Имаме човек със светлоотразителна жилетка, пуснали сме сигнални светлини на колата, трима души махаме с фенерчета и даваме светлинни сигнали и въпреки това "състезателите" буквално щяха да ни отнесат на няколко пъти, заедно с катастрофиралата кола.

Обикновено в такива случаи нападаме прогнилата държава и разпадащите се нейни служби, и почти винаги имаме основание. Обаче, драги сънародници, кого да нападна за това, че никой не спря да помогне в нощта?!? В заключение ще кажа само едно - БРАВО на този българин, който сам, на свой риск в началото на цялата ситуация е предотвратил по-голяма трагедия. Един човек, но голям българин, когото сега като пиша се сещам, че дори забравих да го питам как се казва. Човеко, който и да си ти, покланям се пред теб!"