Европа е изправена пред огромен финансов парадокс. Континентът се нуждае от трилиони евро инвестиции в зелена енергия, модерна инфраструктура и технологии, за да не изостава от САЩ и Китай. В същото време европейските домакинства държат също толкова пари в банкови депозити – средства, които реално "спят" и губят стойността си.

Традиционно европейците са консервативни и предпочитат сигурността на банковите депозити. Но при инфлация тези пари намаляват покупателната си стойност. Те не носят полза нито на собствениците си, нито на икономиката.

Паралелно с това, държавните пенсионни системи – базирани на принципа "днешните работещи плащат пенсиите на днешните пенсионери" – са под тежък натиск. Застаряващото население прави този модел все по-неустойчив.

Нов доклад на авторитетния институт "Брьогел" предлага алтернатива: преминаване към капиталови пенсионни фондове.

Вместо вноските за пенсия да отиват директно за изплащане на текущите пенсионери, част от тях ще се инвестират в лични пенсионни сметки – в акции, облигации и други финансови инструменти. 

Ключът към промяната е прост: автоматично включване на всеки работещ в такава схема. Отказът ще бъде възможен, но опитът от Великобритания показва, че мнозинството хора остават записани именно заради инерцията.

Изчисленията са впечатляващи – ако само 10 от всеки 100 евро, които сега стоят в банкови сметки, се пренасочат към пенсионни и застрахователни фондове, това ще мобилизира над 400 милиарда евро за инвестиции в европейската икономика.

Експертите от "Брьогел" настояват реформата да има една основна цел – защитата и увеличаването на спестяванията на хората. Инвестициите в икономиката са добре дошъл ефект, но не бива пенсионните фондове да се превръщат в "касичка" за политически проекти.

Сигурността на бъдещите пенсионери трябва да остане на първо място.