Собственик на компания за опаковки: Не е вярно, че заведенията и хотелите спират да използват еднократни пакетчета от 12 август
Европейският съюз е напът да обяви война на един от най-разпознаваемите символи на модерното ресторантьорство и хотелиерство - малките пластмасови дозички за еднократна употреба. От пакетчетата с кетчуп, майонеза и горчица до миниатюрните шампоани в банята на хотелите, всичко, което съдържа пластмаса, отива в историята.
Но какво всъщност означава това за бизнеса и потребителите? В ефира на "Добро утро, Европа“ по Euronews Bulgaria темата коментираха двама експерти от различните страни на барикадата - Ваклин Стойневски, собственик на компанията за опаковки "Мултипак“, и Златко Златанов, председател на Сдружението на ресторантьорите и хотелиерите във Велинград и зам.-председател на БХРА.
Широко разпространеното схващане, че от 12 август тази година заведенията изцяло ще останат без мини-опаковки за консумация на място, се оказа частично неточно. Новият европейски регламент действително влиза в сила сега, но самата забрана ще започне да действа ефективно от 1 януари 2030 г. Бизнесът има на разположение малко над три години и половина, за да се адаптира.
В Тихия океан има огромна площ с пластмасови опаковки, голяма колкото една държава, които си плуват спокойно. Не се забраняват самите малки опаковки, забранява се материалът, от който са направени. Духът на директивата е да се намери начин и да се промени съдържанието на опаковката, така че пластмасата в нея да бъде под 5%
При масовите пакетчета за захар, сол и пипер преходът е по-лесен – там пластмасовият слой под хартията трябва да се свали от сегашните 20% до под изискваните 5% чрез използване на биоразградими материали. Истинското технологично предизвикателство обаче остават тежките продукти като майонеза и горчица, които изискват сериозна въздушна бариера, за да не ферментират, както и малките пластмасови кофички за масло и мед. Към момента пазарът все още търси тяхна реална алтернатива.
Въвеждането на нови технологии неизбежно повдига въпроса за финансирането на екологичния преход. Стойневски е категоричен, че новите опаковки първоначално ще бъдат значително по-скъпи. Самият амбалаж, например при захарта, в момента е с около 50% по-скъп. Очаква се масовите дозички по заведенията да поскъпнат с между 10% и 20%.
Макар бизнесът да се надява, че с навлизането в масово производство цените ще паднат, крайната сметка отново ще бъде платена от крайния потребител.
Въпреки това, ресторантьорите и хотелиерите приемат промяната с оптимизъм и виждат в нея възможност за по-висок стандарт на обслужване. Златко Златанов споделя, че за бранша това не е криза, а повод за креативност:
Ако сте приседнали в едно хубаво, изискано заведение на бялата покривка, ние няма да ви поднесем пластмасово пакетче. Ще поднесем соса отделно - в сосиера, в чинийка, със салфетка и хубава лъжичка. Така мисля, че сервизът ще стане още по-изискан.
Докато ресторантите тепърва ще умуват над сосовете, в хотелиерския бизнес проблемът с мини-шампоаните и балсамите до голяма степен вече е решен. Практиката показва, че в 4 и 5 звездните хотели тези опаковки масово изчезват, заменени от стенни диспенсъри.
Освен екологичен, този ход има и чисто икономически аргумент за хотелиерите. Не е тайна, че голяма част от гостите не използват мини-козметиката на място, а я прибират в багажа си като своеобразен "подарък“. Диспенсърите, дори и да са направени от пластмаса, са за многократна употреба, което драстично намалява отпадъците, а на пазара вече все по-често се появяват и луксозни алтернативи от стъкло и метал.
Въпреки скептицизма относно първоначалните европейски статистики (които отчитат стряскащите 186,5 кг пластмасови отпадъци от опаковки на човек годишно в ЕС), и бизнесът, и потребителите изглеждат уморени от гледката на замърсени реки и пластмасови острови в океаните.
"Ако слагаме на кантара, абсолютно правилно е това. Няма смисъл да коментираме оскъпяването, ако действително всичко около нас ще бъде по-чисто“, обобщава Златанов.
Регламентът е в сила и няма да изисква приемането на нови национални закони - той става директно задължителен за всички страни членки. Дали пазарът ще успее да роди евтини и екологични алтернативи до 2030 г., предстои да видим.