Въпросът дали собствениците на имоти, които не ги обитават, трябва да участват в разходите на блока, често е повод за спорове между съседи. Законът за управление на етажната собственост (ЗУЕС) обаче е съвсем ясен по темата: собствеността носи не само права, но и неотменими финансови задължения. Липсата на обитател в апартамента не спира нуждата от поддръжка на сградата, в която се намира той.
Какво включват задължителните разходи?
Разходите за общите части се разпределят между всички собственици, независимо от реалното им пребиваване. Те се делят основно на два типа:
1. Текущи сметки за поддръжка: електроенергия за осветление на входа и стълбищата; вода за почистване и поддръжка на общите площи; почистване и професионален домоуправител; поддръжка и технически прегледи на асансьора.
2. Такса управление и администрация: Тази такса е задължителна, защото покрива дейностите по управлението, които гарантират нормалното функциониране на сградата. Тя включва възнаграждение за домоуправителя, водене на документация, отчетност и организиране на общи събрания.
Защо е задължително плащането?
Съгласно ЗУЕС, всеки собственик е длъжен да участва в поддържането на общите части, тъй като те са негова собственост в съответния идеална част. Поддържаният вход, работещият асансьор и изправният покрив директно влияят на пазарната цена и състоянието на самия имот, дори той да стои празен.
Какво се случва при отказ от плащане?
При възникване на спорове или системно неплащане, Общото събрание на етажната собственост има сериозни правомощия. То може да взема решения за размера на таксите, ппределя начина на разпределение (например на квадратен метър или на идеална част), предприема законови мерки срещу некоректните платци чрез съдебни процедури за събиране на вземанията, пише businessnovinite.bg.
