След като църквата се обяви против забраната за шамарите, започна ожесточен спор в цялото общество. Санкциите за родители, които "потупват" децата си, са предвидени в Националната стратегия за детето.

Най-спорният момент в документа е физическото наказание вкъщи.

Преди година и половина животът на Галя придобива нов смисъл, след като за първи път прегръща своята Ивон. Убедена е, че шамарът не решава проблемите.

"Децата като са малки, ние им моделираме целия живот. Един шамар, след него следва втори, трети, пети и това продължава и детето започва да го приема като нещо нормално", смята Галя Георгиева.

Българската православна църква обаче е на друго мнение – крайностите във възпитанието не са желани, но трябва да се забранява разумно.

"Прекалени правомощия, които дават тази стратегия на детето в ущърб на своите родители", заяви митрополит Антоний.

Според църквата основното право на възпитание на детето е на родителите. И затова трябвало да бъдат доуточнени забранените форми на насилие, за да не се злоупотребява с ролята на жертва, когато се използват допустими физически или вербални средства за корекция на поведението им.

"Тук не става въпрос, че църквата насърчава шамарите или насърчава насилието. Всеки от нас е получавал по 1–2 шамара като е бил малък. Тук става въпрос за спазване на основните нравствени норми на възпитание в самото семейство", каза пред Нова тв митрополит Антоний.

"Единственият случай, в който може да използваме биене, е когато си бием пържолите за скара. Всичко друго, което има чувства, емоции и самооценка е хубаво да поговорим с него", заяви психологът Милен Владимиров.

Не съвсем на мнението на психолозите са някои родителски организации. За да се противопоставят на забраната за телесно наказание, написаха петиция.

"В никакъв случай дърпането на детето или възпирането му с физическа сила не трябва да бъде криминализирано", казва Ивайло Тинчев – зам.-председател на "Поход за семейството".

"90% от родителите ни казват, че смятат, че телесното наказание не е ефективна наказателна мярка, защото не знаят какво друго да направят", заявява Мария Брестничка от Национална мрежа за децата.

От Агенцията за закрила на детето отказват коментар, докато стратегията все още се обсъжда.