Румен Радев: Справянето с енергийната криза изисква нови подходи

Справянето с енергийната криза изисква нови подходи. От преодоляването й зависи оцеляването и развитието на европейската икономика, която е застрашена от деиндустриализация и загуба на конкурентноспособност. Това каза президентът Румен Радев от Чехия.

Българският държавен глава  представлява страната ни на първата Среща на Върха във формат "Европейска политическа общност“.

"Днес трябва да отдадем дължимото на президента Еманюел Макрон. Форумът се провежда по негова инициатива. Има множество предизвикателства  - преодоляване на енергийната и икономическата криза, справянето с миграционния натиск, смекчаването на риска от водената от Русия война в Украйна. Всичко това изисква обединени усилия, не само от всички страни членки на ЕС,  но и от всички държави от стария континент и от разширеното европейско пространство. Това означава диалог, координация, търсене на общи механизми и решения", допълни той.

Освен това е много важно страните партньори на ЕС, откъдето се купува газ, да бъдат привлечени към форума. Става въпрос за Норвегия, Азербайджан и Турция.

"Единственият сигурен газ, с дългосрочен договор, е от Азербайджан, който минава през Турция. Важна е ролята на Турция за гарантиране на слотове за техните танкери за втечнен газ. България много закъсня с осигуряването на тези слотове, това трябваше да стане още пролетта, но има шанс“, обясни държавният глава, предава NOVA.

"Изключително важна е засилващата се роля на България, която се превръща в инициатор на иновативни решения. Това беше демонстрирано на откриването на интерконектора с Гърция", каза още президентът на България.   

Радев допълни, че страната ни води разговори за придобиване на бойни самолети със САЩ, Швеция, Франция, Нидерландия и Израел.

"Още март заявих на срещата на върха на НАТО, че България има нужда от междинна платформа изтребители, за да не се прекъсват дежурствата по еърполисинг и охрана на въздушното пространство. България не може да си позволи да се откаже от охрана на собственото си небе. Това ще е поне до 2030 година, не за година или две. И това ще е, ако следващият парламент благоволи да каже "да" за следващите 8 самолета. Дотогава ние търсим междинно решение", каза президентът.