Българският пазар на труда все по-осезаемо разчита на кадри от трети страни. Близо с 46% са нараснали чужденците извън Европейския съюз, които са получили легално разрешение за работа в страната ни в рамките на една година. Това показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ).
Общият брой на издадените през 2025 г. първи разрешения за пребиваване в България на граждани на трети страни (с валидност най-малко три месеца) е 23 577. Това представлява увеличение с почти 20% спрямо предходната година.
Данните на статистиката ясно очертават профила на новопристигащите чужденци. Търсенето на препитание е водещият мотив за установяване у нас:
От всички документи за пребиваване, най-голям е делът на разрешенията за работа – 12 596 броя. Спрямо 2024 г. те бележат скок от 45,6%.
Семейни причини: На второ място се нареждат разрешенията по семейни причини – 5 136 броя. При тях обаче се наблюдава лек спад от 4,1% на годишна база. Почти всички документи в тази категория са с валидност над 6 месеца.
Образование: 10% (2 470 броя) от всички разрешителни са издадени с цел обучение, като 58% от тях са за срок между 6 и 12 месеца.
Бизнесът у нас се стреми да задържи чуждестранните служители за по-дълъг период от време. Прави впечатление, че 90% от всички работни разрешения (11 383 броя) са с продължителност 12 и повече месеца.
На този фон по-краткосрочната заетост остава по-слабо застъпена – едва 969 чужденци от трети страни са получили право да работят у нас за срок между 3 и 6 месеца през изминалата година.
Според данни на работодателските организации, географският профил на чуждестранната работна ръка се измества основно към Азия. Най-голям брой работници пристигат от Узбекистан, Киргизстан, Непал, Индия
Тези кадри намират най-сериозна реализация в секторите, които изпитват най-остър недостиг на персонал у нас – туризма, строителството и селското стопанство.
