Във връзка с бедственото положение в някои региони в страната, предизвикано от обилния снеговалеж и прекъснатото електроснабдяване, Главна инспекция по труда напомня, че работещите, които не могат да се явят на работа, имат право на обезщетение.
Според Кодекса на труда работодателят трябва да им изплати 50 на сто от брутното трудово възнаграждение за времето, през което са били възпрепятствани да работят, но не по-малко от 75 на сто от минималната работна заплата, установена за страната.
Ако работникът или служителят е взел участие в спасителните работи при бедствие, му се заплаща пълният размер на брутното трудово възнаграждение. Причините за неявяването на работа и участието в спасителните работи се установяват от кметството, от общинския съвет или от друг държавен орган.
Предотвратяването, овладяването и преодоляването на последиците от бедствия са сред малкото случаи, в които според Кодекса на труда се допуска полагането на извънреден труд по изключение. Той обаче се заплаща по общия ред за полагане на извънреден труд, т.е. работодателят трябва да плати повече за извънредните часове.
Работодателите са длъжни също да предприемат мерки за защита на живота и здравето на работещите от неблагоприятните климатични условия. Изискванията към работните места при тежки условия са подробно описани в Наредба № РД-07-3 от 18.07.2014 г. за минималните изисквания за микроклимата на работните места.
При работа на открито работодателят е длъжен да се съобразява с подадените червени и жълти кодове за опасни метрологични условия - снеговалеж, дъжд, вятър, ниска температура, мъгла. Да прецени доколко тези неблагоприятни климатични условия могат да застрашат живота и здравето на работниците му и да вземе съответните мерки.
Такива могат да бъдат промяна на работното време, въвеждане на по-чести почивки, промяна на типа работа, като се възлага такава, която е по-безопасна при дадени условия, осигуряване на подходящи лични предпазни средства, на помещения с условия за възстановяване на топлинния баланс на организма, топли напитки и т.н.
Всички тези мерки са описани в Наредба № РД-07-3. за минималните изисквания за микроклимата на работните места, а именно:
- създаване на подходяща организация на работния процес и/или работното време, вкл. осигуряване на почивки с подходяща честота и продължителност;
- създаване на подходяща организация на работните места;
- осигуряване на колективни средства за защита при работа на открито, особено по отношение на риска от преохлаждане и измръзване в случая;
- осигуряване на подходящо работно облекло;
- осигуряване на места за почивка с подходящи условия за възстановяване на топлинния баланс на организма, в случая с източник на топлина;
- достатъчно количество топли напитки и други течности за възстановяване на водно-солевия и топлинния баланс на организма;
- осигуряване на наблюдение или средства за комуникация за работещите на открито на изолирани работни места;
- осигуряване на долекарска и първа медицинска помощ, както и подходящо транспортиране на работещите с внезапно влошено здравословно състояние за оказване на медицинска помощ.
В Наредбата за минималните изисквания за микроклимата са описани също оптималните и допустимите минимални и максимални стойности на температурата на въздуха в студения и топлия период на годината при лека, средно тежка и тежка физическа работа в закрити помещения.
При ниски температури оптималните стойности варират между 16 и 23 градуса, а допустимите - от 13 до 25 градуса, като по-ниски температури са допустими съответно при тежката физическа работа.