Пазарът на ваучери за храна в България продължава да расте бързо и вече обхваща над 835 хиляди работещи, като се очаква броят им да надхвърли 900 хиляди през 2026 година. Дигитализацията улесни работодателите и повиши интереса към социалната придобивка, но държавната квота остава непроменена и започва да ограничава достъпа на фирмите.

Това заяви Таня Обущарова, главен секретар на Асоциацията на операторите на ваучери за храна в България, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria.

"Ако квотата не бъде увеличена, част от работодателите няма да могат да предоставят ваучери до края на годината“, отбеляза тя.

Екипът на икономиста Красен Станчев установява, че стойността на квотата като дял от БВП е намаляла от около 1% в началото на системата до 0,64% днес. Това поставя под въпрос устойчивостта на модела, като България е единствената държава в ЕС с подобна ограничена квота.

В сравнение с по-развитите пазари във Франция и Италия, където придобивката достига до две трети от работещите, българската система изостава значително.

Дигитализацията улеснява бизнеса, но някои ваучери остават на хартия

През 2024 година секторът премина през дигитализация, което улесни работодателите и намали административната тежест. "Дигиталните плащания са по-удобни и прозрачни и позволяват по-лесна проследимост“, каза Обущарова.

Въпреки това ваучерите за специфични условия на труд остават на хартия, тъй като две министерства все още не са одобрили преминаването им към електронен формат.

Максималната необлагаема стойност на ваучерите е 102,26 евро и не е променяна от 2022 година. Анализът на Станчев препоръчва увеличаване до 150 евро през 2026 г. и до 200 евро през 2027 г., за да се запази покупателната способност на служителите.

"Инфлацията при основните хранителни продукти е над 50% от 2022 г. насам“, добавя Обущарова. Работодателите също са готови да предоставят по-висока стойност, но са ограничени от нормативната рамка.

Социалната придобивка носи ползи не само за служителите, но и за държавата. "Ваучерите водят до изсветляване на доходите и потреблението, като около една трета от продажбите на храни и напитки преминават през официални канали“, посочи Обущарова. Дигитализацията допълнително намалява риска от злоупотреби и прави системата по-сигурна.

В други европейски държави се използват ваучери и за туризъм, детски градини и култура. Според Обущарова подобни инструменти могат да бъдат въведени и у нас, като се таргетират конкретни сектори, вместо да се разширява съществуващата система.

"Това би позволило по-ефективна подкрепа за определени отрасли“, каза тя.