Първият български космонавт потъна в скръб

Първият български космонавт Георги Иванов преживява един от най-тежките периоди в живота си след кончината на любимата си съпруга Лидия. Тя си е отишла в края на лятото, а преди дни се навършиха три месеца от загубата на жената, която според обкръжението му е била най-голямата любов в живота на генерал-лейтенанта.

Лидия Иванова бе доктор на философските науки, общественик, съпредседател на българо-руския женски клуб "Чайка“. 

Според близки до космонавта той се държи в този труден момент, но е избрал да се уедини насаме със скръбта си. Пред "Ретро" Иванов не пожела да сподели болката си.

Той прекарва дните си в къщата си в Банкя, където живее от години. Там се възстанови след исхемичния инсулт, който преживя през 2017 г., като му помагат чистият въздух и разходките. Времето си прекарва основно в четене на книги, а любимите му занимания са пчеларството и риболовът. Близки до семейството разказват, че след кончината на Лидия синът му Иван и внуците му Джулия и Георги са неотлъчно до него. 

Георги Иванов и Лидия бяха семейство повече от три десетилетия и връзката им винаги е била определяна като хармонична. Летецът разказва, че с Лидия се запознали на събор на плодородието. Тогава тя била преподавателка в училище в столичния квартал "Люлин“. Година и половина след първата им среща сключили брак. "Хубаво ни е заедно, живеем в разбирателство“, споделя в интервю преди време той. 

Лидия е втора съпруга на Иванов. Преди това той е женен за Наталия Русанова – до 1982 г., с която имат дъщеря Ани, която живее в Швейцария. Там е и неговата внучка Радена, която е омъжена и вече има дъщеря – правнучка на първия български космонавт.

От брака си с Лидия космонавтът има син Иван, който се занимава със земеделие. На сватбата му щастливият баща дарява младото семейство с ключа от родния си дом в Ловеч. Децата на Иван и съпругата му Жана – Джулия и Георги, днес са най-голямата опора на дядо си. 

Постижението на Георги Иванов остава едно от най-ярките събития в съвременната българска история. Роден като Георги Какалов, той става първият български и балкански космонавт, след като е избран през март 1978 г. в програмата "Интеркосмос“. На 10 април 1979 г., в 20:34 московско време, е изстрелян космическият кораб "Союз-33“ с международен екипаж, чийто командир е Николай Рукавишников, космонавт-изследовател е Георги Иванов. Страната следи историческото събитие и е в очакване на скачването с орбиталната станция "Салют-6“. То обаче не се осъществява – на 3 км от станцията при промяна на скоростта аварира основният двигател на кораба и автоматиката му се изключва.

Решено е Иванов и Рукавишников да поемат обратен курс към Земята, като включат резервния двигател, за да забавят скоростта. Ситуацията е извънредно рискова, но двамата герои успяват да приземят кораба след 31 обиколки около Земята. Мисията трае 1 денонощие, 23 часа и 1 минута. Един от най-цитираните факти за Георги Иванов е, че по време на целия полет пулсът му не е превишил нормата – рекорд, който все още не е подобрен.

След полета в Космоса Георги Иванов е народен представител в Осмото и Деветото народно събрание (1981-1990). Тогава е и кандидат-член на ЦК на БКП. През 1990 г. се кандидатира и става депутат в Седмото велико народно събрание. След това се занимава с бизнес. През 2004 г. е награден с орден "Стара планина“, първа степен. Автор е на две книги, а по повод 35 години от полета му излезе и документалната книга на Божана Димитрова.

Въпреки професионалните отличия и общественото признание за Георги Иванов семейството винаги е било на пиедестал. Според негови близки именно Лидия е била човекът, с когото космонавтът е намерил истинско спокойствие и семейна опора. Двамата рядко се появяваха на публични места, предпочитайки личният им живот да остане далеч от светското внимание. Хора, които познават Иванови, твърдят, че са били неразделни, а Лидия неизменно е подкрепяла Георги във всичко и е била негова сродна душа.

Лидия Иванова остава в спомените на свои колеги като уважаван преподавател и учен, активен обществен деец и интелигентна жена, която винаги е стояла достойно до своя съпруг.