Проф. Пантев: Някой може да реши, че влизането в Тристранния пакт може да ни е национален празник

Предстоящото отбелязване на 150 години от Априлското въстание отново поставя въпроса за неговото значение и мястото му в националната памет. Според историка Андрей Пантев събитието остава ключов момент, който извежда България на международната сцена, въпреки че по мащаб не е било решаващо от военна гледна точка.

Пантев подчертава, че въстанието трябва да се разглежда като начало на дълъг процес, довел до националното обособяване и последвалото Съединението на България. "Това е въстание на нетърпеливите и на обречените – хора, които са знаели, че не могат да победят една империя с черешови топчета, но са искали светът да чуе за България“, коментира той.

По думите му именно чрез саможертвата и международния отзвук България престава да бъде възприемана като периферна територия и започва да се утвърждава като субект в световната история. Въстанието е част и от по-широкия контекст на Балканската криза (1875–1878), довела до Руско-турската война.

"Въстанието е част от историята на голямата Балканска криза от 1875 г. до Руско-Труската война. Може да се определи и като въстание на нетърпеливите, на обречените, защото революционерите от онова време са знаели, не са били невежи хора, че не могат да гътнат с черешово топче Османската империя, стояща на три континента по онова време. Но са искали да изкрещят, за да се чуе за България", казва той в интервю за "Епицентър".

По отношение на предложението 20 април да стане национален празник, Пантев изразява категорично несъгласие. Повод за идеята е позиция на служебния министър на образованието Сергей Игнатов. Историкът е категоричен, че подобна промяна би подкопала устойчивостта на националните символи.

"Историческата памет трябва да остане неподвижна. Не бива да променяме символите, с които сме израснали“, заявява Пантев. Той дава пример с Френската революция, като отбелязва, че въпреки противоречията около нея, французите не поставят под въпрос своите национални символи.

"Много французи не одобряват кръвопролитията по време на Френската революция, но не казват да си променят празниците и дори химна им, който не е особено миролюбив. Трябва да пазим историческа неподвижност на символите, жертвите и онова, което сме научили в ранна възраст. Накратко, не одобрявам тази идея на министъра 20 април да е нашият национален празник. Утре може да дойде някой, който да реши, че влизането ни в тройния пакт може да ни е национален празник и т.н.", казва още той.

Според него подобни идеи крият риск от произволни интерпретации на историята в бъдеще и не са подходящ начин за утвърждаване на значими исторически дати.