Проф. Костов: Тестовете за антитела не дават достоверна информация за степента на имунна защита

Професор Коста Костов е многогодишен лектор в СУ "Св. Климент Охридски" по белодробни болести, консултант по респираторни заболявания в УМБАЛ "Св. Анна". Той е основател и главен редактор на списание за респираторна медицина и вдъхновение “INSPIRO" и едноименната страница на списанието в интернет.

Представяме ви разяснението на проф. Коста Костов по актуалната напоследък тема за тестовете за антитела:

Решението на МЗ от понеделник (25.10) антигенните и PCR тестове да бъдат наградени със зелен сертификат за "домашно“ ползване, предизвика дебат и около тестовете за антитела, с призиви същите да бъдат признати за равноправен носител на зелен сертификат за онзи, който има позитивен тест за антитела срещу SARS-CoV-2. Притеснен, че и това може да се случи под натиск на улицата, излагам моето скромно становище по този дебат, основано на научните данни до момента.

1. Серологичните тестове за наличие на антитела, независимо от тяхното количество в кръвта, не дават достоверна информация за степента на имунна защита. Те информират за минала среща със SARS-CoV-2 (инфекция) или спайк-протеина (ваксина), но не гарантират защита от нова инфекция, независимо от нивото им в серума.

2. До настоящия момент не ми е известно да е установен защитен праг на антителата в серума, който гарантира сигурна защита срещу нова инфекция. Нещо повече, необходимите нива на антитела за защита от безсимптомна, лека симптомна, умерено тежка, тежка и критична форма на инфекция вероятно са различни и те също не са изяснени.

3. Единствената приемлива информация от изследване на антитела в серума е, че наличието им над прага за позитивен тест осигурява някакво ниво на защита от нова инфекция като по-високите нива защитават повече. Нивото на абсолютна защита засега остава неизвестно. Може да са налични сравнително високи нива на антитела и пак да се получи инфектиране, поради инхалиране на висока инфекциозна доза, надхвърляща прага на защита от наличните в серума антитела.

4. Липсва достатъчно убедителна защитна корелация между свързващи и неутрализиращи антитела, която да гарантира сигурно ниво на протекция. Високи нива на свързващи антитела (т.е. всичките), кореспондира различно с неутрализиращите (защитните) при различните индивиди и интерпретацията на тази корелация е трудна, неубедителна и несигурна, за да се гарантира сигурна защита от нова инфекция.

5. Циркулиращите антитела не дават пълна представа за всички аспекти на имунната защита срещу SARS-CoV-2. Важен имунологичен компонент срещу нова инфекция са В- и Т-лимфоцитите на имунната памет, които не произвеждат антитела, но запаметяват информацията от преминала среща с вируса.

Знаем от научните проучвания, че нивото на антителата спада значително между 3-6 месеца след боледуване или ваксинация, но клетките на имунната памет са активни не по-малко от 8-10 месеца след срещата със спайк-протеина. За да се активират клетките на имунната памет и да стимулират производството на антитела, са необходими 3-5 дни, време, в което инфекцията може да се случи, но боледуването в огромната част от случаите е леко или инфекцията преминава безсимптомно, по изключение - тежко.

Това обяснява защо инфектираните след ваксинация могат да инфектират останалите за кратък период от време, но това се случва по-рядко и с по-малка инфекциозна доза именно поради високата имунна защита след ваксинация или придобит след естествено инфектиране имунитет.

Може да имаш висока хуморална (циркулиращи в кръвта антитела) имунна защита, но това не пречи на вируса да влезе в носа ти и да започне да се възпроизвежда, макар и безсимптомно. Твърде малко знаем все още за лигавичния имунитет при SARS-CoV-2, а ниските нива на лигавични антитела от типа IgA изглежда е "ахилесовата пета" на имунната ни защита и тези нива не успяват да спрат репликацията на вируса до определени нива в устната кухина и носоглътката на ваксинираните и преминалите през инфекцията.

6. Поради изложените по горе причини, нивото на антителата не може да бъде база за оценка на силата на имунния отговор и вземане на информирано решение за поставяне на трета усилваща доза. Решаващо е времето след завършен ваксинационен цикъл и то е минимум 6 месеца за иРНК ваксините и около 6 месеца за векторните ваксини, които в някои проучвания не показват достатъчно високи нива на антитела на шестия месец.

7. Американската асоциация за храни и лекарства (FDA) още през месец май 2021, в свое официално становище, отказа да даде доверие на антителните тестове като източник на надеждна информация за придобит имунитет срещу коронавируса, особено след ваксинация (виж официалното становище най-долу). Трябва да се знае, че има комерсиални тестове, които отчитат антитела само след инфекция и ако е ползван такъв тест, същият ще бъде негативен, независимо от наличие на ваксинален имунитет. Различните количествени тестове имат различни прагове на интерпретация на резултата, отчитат различни класове на антитела, а други са качествени - отчитат само наличие (позитивен резултат) или отсъствие (негативен резултат) на антитела. Затова до този момент липсва стандартизиран тест, който да е приет официално от международната медицинска общност.

8. Зелен сертификат с давност 12 месеца за положителен PCR или антигенен тест не е добро решение. Тук въобще не се отчита степента на тежест на прекараната инфекция, която дава различно ниво на имунен отговор и имунна защита, с различна продължителност във времето при различните индивиди. Леко и безсимптомното протичане не гарантира продължителна имунна защита, същата не е еднаква с тази на преминалите през болница с по-тежки форми на болестта и е различна от тази на индивиди с потискащи имунитета придружаващи болести.

Решението на МЗ за признаване на PCR и антигенен тест като основание за зелен сертификат с продължителност 12 месеца не се основава на научни факти, не е в интерес на обществото и ще има негативен ефект върху разпространението на инфекцията. Много хора, притежаващи зелен сертификат поради позитивен PCR или антигенен тест, с давност повече от 6 месеца за по-леките случаи на протичане и 8-10 месеца за по-тежките, ако не спазват противоепидемичните мерки, ще се инфектират отново, ще разпространяват инфекцията докато са безсимптомни или с лека симптоматика, уверени, че са безопасни за околните.

Няма да коментирам валидността на много от тестовете, грешките при интерпретацията, фалшификациите с тестове и сертификати и всичко това на фона на всеобщото неспазване на противоепидемичните мерки, вкл. от инфектирани индивиди, които се разхождат между нас и ръсят инфекцията като посев върху плодородна почва.

Накратко, изводите са:

1. Позитивен резултат от теста за антитела все още не е убедително основание за издаване на зелен сертификат.

2. Няма убедителни научни данни ваксинираните да получават зелен сертификат с давност повече от 6 месеца.

3. Притежателите на позитивен PCR или антигенен тест, които са прекарали инфекцията безсимптомно или леко у дома, могат да претендират за зелен сертификат с давност не повече от 6 месеца.

4. Боледувалите с тежка форма на болестта, провели лечение в болница и притежаващи епикриза, имат основание да получат сертификат с продължителност 12 месеца.