Проф. Детрез: Турското робство и фашизмът в България са митове

Проф. Раймонд Детрез е един от водещите европейски историци, специализирани в историята на Балканите. Автор е на редица книги, сред които четирите издания на Historical Dictionary of Bulgaria (Bloomsbury), посветени на най-важните личности, събития и процеси в българската история. От 1997 г. е професор по история и история на културата на Източна Европа в Университета в Гент, Белгия, а по-рано е преподавал и в Католическия университет в Льовен. Освен това владее свободно български и македонски език.

В последното си изследване проф. Детрез разглежда някои от най-спорните теми в българската историческа наука - ролята на Византия и Османската империя, както и въпроса за фашизма в България.

"Византия дълго време се смята за враг на България - този образ идва още от Паисий Хилендарски“, обяснява проф. Детрез в интервю за "Дойче Веле".

"Говори се, че гърците са хитри и винаги са били наши врагове. Този стереотип се предава от поколение на поколение.“

В същото време съвременните историци вече говорят за "славянобългарска-византийска симбиоза“. България и Византия заедно са създали специфична цивилизация, в която приносът на Византия към българската култура е неоспорим, посочва историкът, позовавайки се на изследванията на Иван Дуйчев.

"Периодът на османската власт често се описва като "турско робство“, но това е прекалено опростен поглед“, казва проф. Детрез.

"Историята на България в този период не е само за кланета и хайдути. Българите не са били роби - пътували са, търгували са, учели са в чужбина.“

Разбира се, имало е ограничения - например българите не са можели да служат в армията на империята, а практиката "девширме“ (кръвен данък) е била жестока. Все пак тя е давала възможности за социално издигане на част от населението.

Според проф. Детрез "фашизъм в България не е имало“.

"Да, имало е фашистки партии и политици, но като система България е била авторитарна, но съществени разлики я отделят от Германия и Италия. Историците след Втората световна война говореха за монархофашизъм, но тази концепция вече се отрича.“

Когато става дума за отношенията между България и Северна Македония, историкът обръща внимание на динамиката на националната идентичност.

"Македония настоява, че хората с македонско съзнание винаги са били македонци, докато България гледа на тях като на потомци на българи. Тази логика трябва да бъде преодоляна - да се признае историческата принадлежност на предците и същевременно сегашната национална идентичност.“

Той допълва, че македонският и българският книжовен език произлизат от същия диалектен континуум, но това не означава, че днешните македонци са българи. "Трябва да се говори спокойно за историята, без обвинения и предателства“, подчертава проф. Детрез.