Празник е! Почитаме 4000 българи, загинали за християнската вяра

Българската православна църква чества на 17 май паметта на свети мъченик Николай Софийски и на Баташките новомъченици. Денят е посветен на възпоменанието за саможертвата на християните, изгубили живота си в името на своята вяра през XVI и XIX век.

Изпитанията и подвигът на свети Николай Софийски

Свети Николай Софийски е роден в град Янина (днес в Гърция) през първата половина на XVI век, където израства и усвоява обущарския занаят. В търсене на по-добро препитание той се преселва в София, където бързо печели уважението на местните хора и създава свое семейство. Заради качествата му група мюсюлмани правят опити да го привлекат към своята религия. След като Николай категорично отказва да смени изповеданието си, те го канят на обяд, където го упояват и го обрязват в безсъзнателно състояние.

След като се събужда и осъзнава случилото се, Николай се прибира в дома си, прекарвайки в изолация и срам цяла година. Впоследствие местният имам го предупреждава, че трябва да започне да посещава техните молитви, но занаятчията твърдо заявява, че за нищо на света няма да изостави християнската вяра на своите предци. Това решение поставя началото на неговия мъченически път. Николай е хвърлен в затвора и подложен на тежки мъчения по настояване на множество мохамедани, настояващи за екзекуцията му.

На последвалото съдебно заседание съдията го обявява за невинен, но фанатизираната тълпа отказва да се подчини на официалната присъда. На 17 май 1555 г. мъченикът е изведен извън пределите на тогавашния град и е убит с камъни в местността Юч бунар ("Три кладенци“), където днес се намира адресът на улица "Цар Симеон“ 125 в София. Неговото житие е съставено от съвременника и очевидец на събитията дякон Матей Граматик, а през 1900 г. недалеч от лобното му място е осветен голям храм в негова чест.

Паметта за Баташките новомъченици

На същата дата православният свят отдава почит и на Баташките новомъченици. Те включват български православни свещеници, мъже, жени и деца, които биват избити в тогавашното село Батак, Пещерско, в първите дни на кървавото потушаване на Априлското въстание. 

Данни за баташките новомъченици

Баташки новомъченици – така са известни българите, загинали за православната вяра по време на Баташкото клане през пролетта на 1876 г. Първата канонизация е дело на тогавашната Българска старостилна православна църква, която обявява жертвите за светци на 17 май 2006 година. Светият синод на БПЦ прави същото през пролетта на 2011 г. след излишно двегодишно събиране на свидетелства за кланетата. Все пак още през XIX век те са описани, в това число и от дипломати на Великите сили. Иначе датата за честването остана 17 май.

Имена

Историята е запазила само някои от имената на 4000 жертви на клането. Сред тях са свещениците Петър и Нейчо. Със славния мъченически венец се увенчали и повечето от баташките първенци, между които Трендафил Керелов, опечен жив на кладата. Така командирът на башибозуците Ахмед ага Барутанлията "се отблагодарил“ на своя благодетел, от когото преди това получил стотици добрини.