Отиде си българският Хачико от Враца. Ето каква е неговата история.
Всеки ден точно в 8 часа сутринта едро кафяво куче идвало на старите гробища край Враца и поляга върху гроб близо до православния параклис в парка. Когато е там, отказва храна. И в погледа му се чете цялата болка, която може да изпитва живо същество, загубило близък. Предполага се, че кучето идва на гроба на стопанина си, защото го е правило ден след ден.
По свой тъжен повод в гробищата се оказва Николай Диковски, млад мъж от северозападния град. Диковски прави снимка на кучето, която предизвиква бурна реакция в социалните мрежи през лятото на миналата година.
“Днес с очите си видях това – пише тогава Николай. – Попитах хората наоколо, казаха, че всеки ден кучето идва и ляга за няколко часа. После отива някъде и на следващия ден отново идва. Крайно време е да осъзнаем че в живота има много по-важни неща от пари, власт, кариера. Има нещо в света, което се казва истинска, безкористна Любов."
Историята наподобява тази на кучето Хачико, която придобива световна популярност, след като за него е заснет филм с участието на Ричард Гиър в главната роля.
"Наистина това куче е било всеки ден на гробищата във Враца – потвърди пред "
България днес" Марияна Мишева, която работи в ръководството на отдела за "Обредни дейности“ в града. –
"Превърнало се е в любимец на всички наши служители, но за съжаление
е починало. Аз също съм го виждала там. Не мога да кажа каква е причината за смъртта му, но всички много тъгуваме за него. Нашият Хачико беше много любимо и добро същество".
Стопанин на истинския Хачико е професор Хидесабуро Уено, работещ в Университета в Токио, който всеки ден пътува на работа с влак през 20-те години на миналия век.
Кучето всеки ден го изпраща сутрин и след това се връща да го посрещне от работа точно в 17 ч.
На 21 май 1925 г. Хидесабуро Уено получава инфаркт и умира, а по това време Хачико е на 18 месеца. На този ден той дълго чака стопанина си, който никога не идва. Въпреки това кучето продължава да го чака всеки ден. Пристига в 17 часа след обяд и седи до късно. Много роднини и познати се опитват да вземат кучето при себе си, но то неизменно се завръща на гарата, за да посрещне стопанина си. Става известен на цяла Япония през 1932 г. след публикация на статията "Предано старо куче очаква завръщането на стопанина си 9 г. след неговата смърт".
През 1934 г. е издигнат паметник на Хачико.