Пенсионери от "Сарафово" приютиха бежанка и детето й

Държавата започна да настанява бежанци от Украйна в буферните зони в "Сарафово" и Елхово. Това стана след като вицепремиерът Калина Константинова обяви, че правителството прекратява плана за настаняване.

Около 120 бежанци бяха превозени до временната база в "Сарафово", изгражда се и палатков лагер. Една майка обаче имаше късмет и бе приютена от семейство, живеещо наблизо. Бежанците ще останат там, докато не бъдат пренасочени на друго място, но първо трябва да попълнят анкети. Палатките ще бъдат оборудвани с легла и с климатици. Базата в "Сарафово" е строго охранявана. Външни хора не се допускат, но и бежанците веднъж влезли, не могат повече да излизат, защото се водят по списък, а според обясненията на институциите те ще трябва да престоят тук временно само за няколко дни.

В късния следобед пред базата в "Сарафово" пристигат Александра от Одеса с 3-годишния й син Артьом. Напуснали са хотела в Бяла, но с кола не могат да бъдат настанени в този буферен център. Могат единствено в другия - в Елхово. "Бих искала да останем тук, защото съм сама. Така съм повече от два месеца. На 6-ти март тръгнах от Украйна и все така с детето – пътувам", казва пред bTV бежанката. 

За късмет на Александра и на малкия й син, само час по-рано през военната база минава семейство пенсионери. Натъжени от новината, че много хора ще бъдат настанени в палатки, предлагат да приютят майка с дете.  "На четвъртия етаж имаме свободна стая и можем да ги поместим - ще разполагат с баня и тоалетна, и възможност за готвене. И с всички други услуги, от които имат нужда, преводачески услуги някъде пред властите, ще им помогнем с удоволствие",  казва Марияна Йорданова.

"Защото сме хора, трябва да помагаме! Със съпругата ми говорихме вкъщи, че можем да помогнем и ние колкото можем", заяви Димитър Анастасов.

Така вместо във фургон в Елхово, Александра и синът й ще имат дом, в който могат да останат до края на войната. За Галина от Мариупол - от първите настанени в базата на военните, бъдещето остава неизвестно. "Тук всичко е толкова красиво и страхотно, но казаха ни, че няма да е за дълго, за ден-два. Аз съм с мъж инвалид и майка на 90 години, затова ми се ще да се установим някъде, за да не се налага да я нося много", казва Галина Алеексеевна.  Надеждите й са скоро пак да преподава ментална аритметика на децата в родния си град.