Тази нощ си отиде от този свят големият театрал и режисьор Крикор Азарян. Приживе казваше, че две неща са го направили такъв, какъвто е - арменското му потекло и това, че е роден в Пловдив. Живееше на сцената и до последно работеше за театъра. Не обичаше празните приказки и казваше, че съгрешилият е по-близо до Бог от безгрешния. Светла му памет!
Напоследък Коко Азарян разсъждаваше върху безвъзвратно изтичащото време, за промяната и последните 20 години, когато му се искало да крещи, но тихо. В крайна сметка разбрал, че само времето има значение, а не митовете, които създаваме и обличаме в разноцветни дрешки.
Колкото силни и велики да са някои, с течение на годините всичко се променя, казваше Азарян, а животът се изнизва сякаш не сме го живели. Дори болестта не успя да го направи отчаян, защото вярваше в силата на живота и сцената и имаше надежда – след всичко старо идва нещо ново.
Казваше още, че театърът и сцената са съвършената метафора на живота. Две неща са повлияли най-много на житейската му философия - арменското му потекло и детството в родния Пловдив. Почитателят на Фелини, казваше, че театърът е чистилище и предпочита да види един “Чудак”, който ще направи живота ни шарен, отколкото този, който никога не греши и е толкова праволинеен.
Не случайно Господ харесва грешниците, твърдеше Азарян. И сега като напуска тази земя ни казва "Аз съм Крикор Азарян, арменец, гражданин на Пловдив, режисьор и мечтател", който успя да помири себе си и другите чрез театъра, защото гледаше на света около нас под друг ъгъл.
Източник: БНТ