Икономистът Никола Филипов изразява изненада от това, че в последния месец общественото внимание и медийният дискурс са насочени основно към прокуратурата и съдебната реформа, вместо към състоянието на публичните финанси и икономиката на страната. По негово мнение, макар темите за правосъдната система да са важни, реалният приоритет трябва да бъде фискалната стабилност. Той поставя акцент върху нарастващия бюджетен дефицит, който определя като тревожен сигнал.

Филипов посочва, че:

"През бюджетния дефицит възлиза на 1.5 млрд. евро, или 1.2% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на държавата. Тоест, за едва 3 месеца сме достигнали половината от планирания бюджетен дефицит за годината.“

Според него тази динамика може да наложи сериозни политически решения, свързани с ограничаване на публичните разходи. Той акцентира най-вече върху разходите за възнаграждения в държавния сектор.

В изказването си икономистът заявява:

"Това е изключително тревожна тенденция, която за да се овладее ще бъдат необходими трудни политически решения свързани с орязването на огромни публични разходи, които най-вече трябва да бъдат насочени към оптимизации на разходите за заплати в публичния сектор.“

Той конкретизира възможните мерки като съкращаване на заетите в администрацията и замразяване или намаляване на заплатите.

Филипов също така изразява надежда, че икономическият екип около президента Румен Радев ще предприеме необходимите реформи, като същевременно предупреждава срещу промени в данъчната система.

"Искрено се надявам икономическия екип на Радев да извърши така нужните реформи в тази насока. Паралелно с това се надявам данъчната система да не бъде пипана, защото това ще ни обрече на икономически апокалипсис.“

В анализа си той свързва текущата фискална политика и с предишни обществени напрежения, включително протести, които според него са били породени от промени в доходната политика и осигурителната система.

"Нека все пак не забравяме, че огромните протести от края на миналата година бяха преди всичко заради безумната политика на доходите на предишния кабинет…“

В заключение икономистът призовава темата за публичните финанси да заеме централно място в обществения дебат, като подчертава, че останалите политически въпроси са вторични спрямо фискалната устойчивост на държавата.