Недялко Йорданов с благодарност: Но си мислех, че няма те вече... Че отдавна всичко ти писна...И излизам по разни задачи... Чао..

Невероятният Недялко Йорданов благодари на всички, които хареса, откликнаха или само прочетоха, това което написа в един от най-трудните моменти от живота си.

"Фокус" е съпричастен с гиния и неговата мъка. Ето последният пост на твореца:

Скъпи приятели, не зная как да изразя огромната си благодарност от вашето съпричастие към това, което ни сполетя с Ивана. Никога до сега не съм имал общо 40 хиляди лайка и над 3 хиляди отзива в моите три страници. Не съм суеверен, но няма начин това да не се е отразило на един прекрасен факт. Днес скенерът показа значително подобрение на нейното състояние, което изненада дори лекарите.

Припомних си как преди седем години аз имах същото заболяване и как тя не спеше по цели нощи заради мен. Тогава написах това стихотворение, което сега ще прочетете. И ние като всички си имаме своя семеен бит, който не може да прикрие любовта, колкото и ежедневна да изглежда тя.

ПРОВЕРКА

Няма грешка, моя любов... Не отричай... Още си тука...

Как успя да отвориш вратата... Каква тясна внезапна пролука...

И си влязла на пръсти... И тихо... А пък аз съм си спал...И сънувал...

А те нямаше целият ден... Не съм страдал... Нито тъгувал...

Ти не беше онази, която супа топчета сготви ми днеска...

Нито тази, която се цупи като в битова стара пиеска...

Нито тази, която ме хока за лекарствата... Стриктно... И гневно...

И която ми лъска обувките... Най-излишно... И ежедневно...

Ти не беше ... Дали пък не беше? Всъщност същата... Делнична проза!

Ах, каква задължителна сякаш през годините метаморфоза...

Но си мислех, че няма те вече... Че отдавна всичко ти писна...

И излизам по разни задачи... Чао... Без ръка да ти стисна.

И внезапно сега се събуждам... Тихо... Тъмно... Невидимо... Нощ е...

Колко време така си стояла... За да чуеш дали дишам още...

Нека мислиш, че спя... Че сънувам... Искам просто да те усещам.

Не си тръгвай... Постой още малко... Ах, каква неочаквана среща...

Знам, сега, ако стана внезапно – моментално ти ще подскочиш...

Ще се шмугнеш направо във кухнята... И ядосано ще ме нарочиш...

Извинявай... Случайно се случи... Не бе номер... Не бе наготово...

Но дали всичко туй бе наяве... Или просто сънувам отново...

Няма грешка, моя любов... Не ти вярвам... Дори да отричаш...

Неудобно е, знам... Остарели... Да признаеш, че ме обичаш.

Няма нужда... Излишно е някак... И не искам на глас да го чувам...

Само идвай на нощна проверка... Ще съм буден... И ще те сънувам...