Най-голямото село у нас е край магистрала "Тракия"

Лозен е село в Западна България, област София-град, Столична община, част от район Панчарево. Създадено е чрез обединяване на бившите села Горни Лозен и Долни Лозен през 1955 г. То е най-голямото село в България по население с 6592 жители към 31 декември 2024 година. Селото се намира на 18 км югоизточно от столицата София, край автомагистрала "Тракия“.

На север граничи с Казичене, на изток със с. Нови хан, на запад граничи със село Герман, а на юг с Лозенската планина. Разположено е в полите на Лозенската планина, сред най-високите стопанско усвоени части. Надморската височина на селото е от 643 до 775 метра. Климатът в Лозен е умереноконтинентален субхумиден с добре изразени годишни сезони. Средните годишни температури на въздуха са –1 °C през януари до 30 °C през юли.

Средните годишни температури са отрицателни от началото на декември до средата на февруари. От второто десетдневие на юни до средата на септември температурите са над 20 °C. Годишният ход на валежите има ясно изразен континентален характер – зимните валежи (100 – 120 мм) са значително по-малко от летните (120 – 180 мм). През селото протичат 6 малки рекички, чийто малък отток се засилва със снеготопенето и намалява през пролетно-летните месеци.

Почвите около Лозен са няколко вида: по високите склонове на планината те са канелени-горски, в подножието на планината са алувиални и алувиално-ливадни, а на територията на самото село и под него са ливадно-канелени почви. Алувиалните и алувиално-ливадните почви имат песъчливо глинест състав, който, благоприятстван от плитките подпочвени води, създава благоприятни условия за развитието на земеделски култури.

Растителната покривка в Лозен е изключително разнообразна, което се дължи на местните екологични условия и на влиянието на човешката дейност върху растителността. Както климатът, така и сложният релеф са първостепенните природни фактори за разнообразната флора и фауна на района. На териториите, които сега са заети от селскостопански култури, има тревисти видове като садина, белизима, луковична ливадина и др.

Разновидностите на садината включват голям брой съпътстващи видове като метлица, очеболец, власатка, детелина и др. По тези места често се срещат представители на дървесна и храстова растителност, които са остатъци от съществувалите някога горски и храстови общества. Доста често срещани са зимен дъб, цер, глог и др. Над 800 – 900 м надм. височина виреят гори от зимен дъб, трепетлика, габър, а на по-голяма височина и дъб. В най-ниските територии по-широко разпространение имат върби, тополи и акация. Животинският свят е представен от малко на брой видове. От земноводните се срещат жълтокоремна буика, голяма водна жаба и по-рядко дъждовник. Дребните гризачи са представени от обикновената полевка, а бозайниците – таралежи и зайци.

Село Лозен се намира в полите на Лозенската планина. Макар и невисока, планината предлага красиви гледки в далечина към Витоша, Плана, Рила, Вакарелска планина, Стара планина, както и цялото Софийско поле. От най-панорамният връх Половрак се вижда язовир "Искър“. Най-високят връх на Лозенска планина е връх Попов дял, той е обрасъл с гъста гориста растителност и от него не се открояват панорамни гледки.

Туристическата база в Лозенска планина е много бедна. Хижи липсват, а единственият туристически заслон е "Синаница“, намиращ се под поляните в м. Дърводелеца, високо над р. Искър. Отворено за ползване е преддверието на Ловната жижа. Има няколко открити заслона (тип навес) – Голия рид, Ловния заслон под връх Раковичка могила, заслон Половрак под едноименния връх, заслон Урвич в едноименната местност над обиколната пътека. 2-те лентови маркировки (червена и жълта), започващи от Лозен през връх Половрак до селата Долни Пасарел и Кокаляне, са положени през лятото на 1999 г. По-стара е синята лентова маркировка по почвения път от Долни Пасарел по река Ракита за село Габра.

Добавената стойност в село Лозен идва от прекрасните природни условия. Северните склонове на Лозенска планина са полегати, а самото село не е така силно притиснато в студените баири. Това се отразява в по-голяма продължителност на слънчевото греене в сравнение с кварталите разположени по северните склонове на Витоша например. Същевременно действието на местните ветрове, които се активизират във вечерните часове носят свеж и чист въздух от планината. Осезаемо качествата на въздуха, особено през летните месеци са много по-добри.

Селото е разположено в пояса между 650 и 750 м н.в., което е още един от факторите за по-добрите качества на атмосферния въздух, по-малкото количество на дните с мъгла (въпреки отоплението на твърдо гориво, което е много разпространено в селото) и отсъствието на смогови явления. Сред най-известните забележителности на Лозен е подходът към Лозенска планина, съчетаващ широколистни и иглолистни гори, поляни и пасища, с прекрасни условия за пикник, а умереното превишение на надморската височина предоставя възможност за предприемането на не много натоварващи излети.

Маркирани са пешеходни маршрути, като по маршрута свързващ с. Лозен и Долни Пасарел е изградена през 2011 година от Асоциация "ЕИКИ“, в партньорство със СО и финансовата подкрена на ЕС – Еко пътека "Лозенска планина“. Неизменни забележителности на покрайните на селото са манастирите "Св. Спас“, "Св. Димитър“, "Св. св. ап. Петър и Павел“, в самото село има три действащи черкви, между които е и най-новата "Св. Атанасий“, изградена с активната работа на Свещеноиконом Цанко и Църковното настоятелство към храма "Св. Николай Мирликийски“. Средствата за строителството на храма са изцяло от дарения на частни лица, извършва се изографисването на храма по програма "Култура“ на Столична община.

Съвременното село е разположено на северните склонове на Лозенската планина в края на Софийското поле. Запазени са следи от път от Римската епоха, който пресича Лозенската планина по течението на Сакошка бара в посока към Долни Пасарел и Самоковското поле. Вероятно с този път са свързани и следите от късноантична и ранносредновековна крепост в местността "Градище“ южно от днешното село. През XIII век източно от прохода към Пасарел и в подножието на връх Половрак е основан Лозенският манастир "Свети Спас“, част от развилия се по това време комплекс на Софийската Света гора.

Манастирът е разрушен при завземането на Софийско от османците през 1382 година и остава изоставен до XVII век, като след 1671 година в него отново има активен живот. През 1737 година манастирът е отново разрушен при потушаването на бунта на митрополит Симеон Самоковски, като е възстановен едва през 1821 година. В историческите извори село Лозен се споменава още от турско време.

Непосредствено след Деветосептемврийския преврат от 1944 година в Долни Лозен се стига до един от най-тежките инциденти при установяването на новия режим – Георги Дървингов, син на Петър Дървингов, командир на батарея в 4-ти дивизионен артилерийски полк не позволява замяната на българското знаме в общината и комендантството в Долни Лозен с червено, и след като е нападнат от въоръжени комунисти, стреля по тях с картечница, при което загиват трима местни жители, той самият и още един войник. Указ № 317 (обн. 13 декември 1955 г.), обединява селата Горни Лозен и Долни Лозен в ново село, наречено Лозен.