Най-амбициозният имотен балон, който се спука толкова зрелищно, че сега единствените му обитатели са кози

Криарици на Ситония е гръцката версия на добре познатата схема "пожар-бетон“, само че в далеч по-мащабен вариант. Ако в България сме виждали хотелчета върху дюни, тук амбицията е била цял град – и толкова грандиозен провал, че днес единствените истински обитатели са кози, разказва БГНЕС в свой репортаж

Още на входа ви посреща "граничният контрол“ – голямо старо каракачанско куче, наричано Пазителката, заедно с поколението си.

То е първото препятствие: за да преминете, трябва да извършите ритуала – наливате вода в купичката му и оставяте шепа гранули. Това не е милостиня, а стратегически подкуп, за да стигнете невредими до плажа.

Минете ли проверката, пред вас се открива перфектна пътна мрежа – гладки булеварди и кръгови, проектирани сякаш за Монако. Но вместо спортни коли, по тях спокойно се разхождат козите – истинските господари на Криарици. Те пресичат с достойнството на римски сенатори и, разбира се, без мигач.

По тротоарите лежи "администрацията“ – безброй гущери, които изпълняват своята единствена функция: да се припичат, събирайки слънчев данък. Отгоре пък кръжат птици – въздушното КАТ, което глобява натрапници с крясъци.

Историята на това място звучи като модерна трагикомедия. В "златните“ години предприемачи решили да създадат курорт, достоен за сравнение с Дубай, но с повече дзадзики.

Планът включвал 3000 къщи, хотели, дори търговски центрове. След "стратегически“ пожар теренът бил изчистен и милиони били налети в инфраструктура – пътища, водопровод, всичко готово за масово строителство. И тогава дошъл неочакваният обрат: гърците просто игнорирали проекта. Не купили, не инвестирали, оставили целия мегаломански замисъл да се срине. В крайна сметка предприемачите останали с най-скъпия декор за филм за кози в историята.

Днес пътуването през Криарици е като ниво от странна видеоигра. GPS-ът ви върти из безкрайни улици, всяка по-гладка от челото на инфлуенсър, но водеща единствено до ново кръгово.

Повечето туристи се предават, мърморейки за "изоставен лабиринт“. Само малцина достигат до "финалния бос“ – стадо кози, преградило ключово кръстовище. Ако успеете да преминете, наградата е плаж, толкова красив, че изглежда почти нереален. И най-хубавото – остава празен и чист, пазен не от бариери и такси, а от глупостта на човешката алчност.