Както има доставчици, които избягват режима на лицензиране по Закона за социалните услуги за настаняването на възрастни хора, и безспорно някои от тях имат престъпни намерения, така също има и хора, които наистина се опитват да предложат по-различен формат на тази грижа. Това каза в предаването "Метроном" на Радио "Фокус" консултантът по социални въпроси Надя Танева.
"От 2020 година в сила е Закон за социалните услуги, малко по-късно бяха разработени и поднормативните документи, които регламентират работата на социалните услуги, като в Наредбата за качеството на социалните услуги има стандарт за резидентна грижа. Т.е. всички от тези хора, които предлагат подслон, храна и грижа в тези три взаимосвързани компоненти, би следвало да се регистрират като доставчици на услуги от този тип резидентна грижа", каза тя, като според нея големият въпрос тук е защо има доставчици, които някак избягват този режим на лицензиране.
По думите й е необходимо да се преосмисли стандарта за резидентна грижа, да се даде едно ветрило от възможности, така че да се използва потенциала при частната инициатива. "Въпросът е как да се използва този потенциал, за да може да се регулират отношенията. Моето предложение е да се разделят тези три различни компонента на отделни стандарти: да има стандарт за жилищната среда, отделно стандарт за храненето, отделно стандарт за грижата. Тогава няма много голямо значение каква е собствеността, дали е къща за гости, стая за гости или нещо друго, важно е грижата да е лицензирана и тя да е на съответното ниво,“ посочи Танева, като според нея е много важно стандартът за грижа да бъде дефиниран спрямо различни групи хора.
Според нея е необходимо преосмислянето и на асистентска подкрепа по Закона за социалните услуги, както е необходим и стандарт за палиативна грижа, който е медицински. "Състоянието на тези хора, които ние видяхме от репортажите и чухме за тях от всичко, което излезе, тези хора не са за социални услуги. Те са за здравно-социални услуги, интегрирани здравно-социални услуги, които реално всъщност ние не виждаме разкрити за възрастни хора в тоя обем, какъвто би трябвало да има.“
Според консултанта другият голям проблем в България е, че нямаме развита следболнична помощ и човек след активно болнично лечение остава на грижата на своите близки без рехабилитация. "Тук се събират двете системи – здравната и социалната, и следва да могат да предоставят т.нар. интегрирани здравно-социални услуги. Този термин съществува в новото законодателство, някак не го виждаме реализиран в практиката.“
Според Танева има огромен разход на парични средства, такива, които биха задоволили всички необходими нужди, ако бъдат насочени по подходящия ред и начин, което за съжаление не се случва. "Има огромен обществен ресурс, който се заделя и който отива в това направление, и който не стига конкретно до хората, а отива в строителство, в ремонтни дейности, в някакви други неща. Просто трябва да се преосмисли практиката и да се съберат хората от здравната и социалната система, да видят какви са нуждите на хората, за да могат да решат въпросите,“ категорична е тя.