Над 600 000 души в България нито учат, нито работят

България е изправена пред сериозни фискални предизвикателства, свързани с нарастващите публични разходи и подготовката на бюджета за 2026 г., става ясно от изявления на зам.-председателя на Българската стопанска камара Станислав Попдончев в разговор в подкаста на "Таралеж".

По думите му страната влиза в нов бюджетен цикъл в условия на напрежение, като вече е започнала процедурата по подготовка на Бюджет 2026, а ситуацията е определена като притеснителна. Основен проблем според него е устойчиво нарастващият публичен разход през последните години, който започва да изпреварва икономическия растеж и възможностите за финансиране.

Попдончев посочва, че увеличените разходи в сектори като отбрана, вътрешна сигурност и образование, както и автоматични механизми за индексация на доходите, включително обвързването на минималната работна заплата със средната, допринасят за структурно нарастване на дефицита. Той подчертава, че Европейската комисия очаква България да предприеме мерки за овладяване на бюджетния дефицит, като не изключва страната да попадне в процедура по прекомерен дефицит, ако тенденциите се запазят.

Икономистът предупреждава, че подобна процедура, макар и често срещана в ЕС, би изпратила негативен сигнал към инвеститори и кредитори и би повлияла върху цената на финансиране на държавния дълг. Според него това налага "непопулярни мерки“ и преразглеждане на автоматичните механизми за растеж на доходите, като акцентът трябва да бъде поставен върху контрол на разходите и по-ефективно бюджетиране.

Като ключов проблем Попдончев откроява и разминаването между ръста на доходите, производителността и икономическата структура на страната. Той отбелязва, че България догонва по доходи други държави от ЕС, но това поставя въпроса дали икономиката се развива чрез потребление и инфлационен натиск или чрез инвестиции и по-висока добавена стойност.

Според него необходима е реформа в начина на бюджетиране чрез преминаване към програмно или проектно финансиране, което да позволи по-голяма прозрачност и проследимост на публичните средства. Той поставя под въпрос и ефективността на някои социални и здравни механизми, включително злоупотреби с болнични и ТЕЛК решения, които според него изискват по-строг контрол и по-висока прозрачност.

Особено внимание Попдончев отделя на състоянието на публичните системи на заетост и заплащане, като посочва, че в някои държавни структури ниските възнаграждения водят до кадрови дефицити и незаети щатове, което изисква реорганизация и повишаване на ефективността.

Той обръща внимание и на образователната система, като отбелязва, че професионалното образование у нас не е достатъчно ориентирано към пазара на труда. Според него значителен проблем е нарастващият брой млади хора, които нито учат, нито работят, както и недостатъчната връзка между образованието и реалните нужди на икономиката. Попдончев подчертава, че принципът "парите следват ученика“ не дава очакваните резултати и не води до създаване на нужните кадри.

В заключение той посочва, че България трябва да се ориентира към икономика с по-висока добавена стойност, по-добра образователна подготовка и по-ефективно използване на публичните средства. Според него ефектът от реформите в образованието и пазара на труда ще бъде видим едва в дългосрочен план, но е необходима ясна посока още сега.