Минималната работна заплата в България отново ще се вдигне и този път увеличението идва автоматично, без нужда от политически дебати или гласувания в Народното събрание. Реформата от 2024 г., заложена в Кодекса на труда, превърна корекцията на минималната заплата в математически процес, който се повтаря всяка година, припомня репортер на Plovdiv24.bg.

В момента минималната заплата в България е 1213 лв. (620,20 евро) - размер, който влезе в сила от 1 януари 2026 г. и засяга близо 600 000 работници в страната, включително около 83 000 лични асистенти, които се грижат за деца и възрастни хора с увреждания.

Следващото увеличение ще влезе в сила от 1 януари 2027 г. Точният размер ще бъде официално обявен до 1 септември 2026 г., когато правителството трябва да приеме съответното Постановление на Министерския съвет. Реалистичните прогнози сочат, че МРЗ за 2027 г. ще бъде между 1340 и 1380 лв. (685-705 евро) - увеличение от 127-167 лв. или около 10-13% спрямо 2026 г.

Защо увеличението е почти сигурно?

Сега действащата формула за определяне на минималната работна заплата е законово фиксирана в чл. 244 от Кодекса на труда. Според нея, размерът на МРЗ за следващата календарна година се определя в размер на 50% от средната брутна заплата за последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.

Тази формула е въведена през 2024 г. като част от хармонизацията с европейската Директива за адекватни минимални заплати (ЕС 2022/2041). Тя превърна решението за минималната заплата от политически акт в автоматичен процес, докато средната заплата расте, минималната автоматично също расте.

Ето защо увеличението за 2027 г. е почти неизбежно:

  • Средната брутна заплата в България продължава да расте със стабилен темп
  • Според данни на Националния статистически институт, през юни 2025 г. средната брутна заплата достигна 2547 лв. - увеличение от 11,9% (271 лв.) спрямо същия месец година по-рано
  • При запазване на този темп, средната заплата за периода, на който ще се основава МРЗ за 2027 г., ще бъде значително по-висока от текущата база
  • Минималната заплата ще се изчисли като половината от тази стойност
  • H2: Какво искат синдикатите
  • Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) официално подкрепя сегашния размер от 1213 лв. за 2026 г. като минимум, но има значително по-амбициозни цели за следващите години.

Според приетата на Деветия конгрес на КНСБ петгодишна програма:

  • До 2027 г. - минималната заплата трябва да достигне 1700 лв. (около 870 евро)
  • Делът на МРЗ спрямо средната работна заплата да се повиши от 50% на 55%
  • МРЗ да не се облага с данък общ доход - нетна сума за работника
  • "Заплата за издръжка" - според собствените изчисления на КНСБ, реалната заплата, нужна за издръжка на сам човек в България, е 1967 лв. преди данъци и осигуровки
  • Президентът на КНСБ Пламен Димитров многократно подчерта, че сегашните темпове на растеж не са достатъчни, за да се намали бедността сред работещите в страната.

Какво искат работодателите?

Работодателските организации (Българска стопанска камара, АИКБ, Българска търговско-промишлена палата) имат коренно различна позиция. Те настояват за промяна на самата формула за определяне на МРЗ. Основните им искания са:

  • Минималната заплата да се определя на база медианата на заплатите (сумата по средата на разпределението), а не на средната брутна заплата
  • Формулата да отразява производителността на труда, а не само статистическите тенденции
  • Да се изключат класовете за стаж при изчисляване на средната заплата
  • Възможно регионализиране на минималната заплата — различен размер в различните области, отразяващ реалните икономически условия
Работодателите твърдят, че сегашната формула води до бързо доближаване на МРЗ до средната заплата в по-слабо развитите региони, което подкопава конкурентоспособността на бизнеса в тези области.

Регионализирането остава "червена линия"

Една от най-острите точки в дебата е възможното регионализиране на минималната заплата идея, която се обсъжда от години, но която КНСБ категорично отхвърля.

Според синдикатите, различни нива на МРЗ в различните региони на страната биха:

  • Задълбочили демографските неравенства — изтегляйки още по-силно работещите към София и големите центрове
  • Увеличили инвестиционните неравенства — концентрирайки бизнеса в определени области
  • Създали доходни неравенства, които биха разделили страната на "първа" и "втора" категория региони
  • Противоречали на принципа на единния пазар на труда, заложен в българското законодателство

Дискусията продължава в работна група, формирана към Министерството на труда и социалната политика. Към момента без напредък към съгласие.

Защо България остава последна в ЕС?

Въпреки впечатляващия темп на растеж, над 12% годишно през последните две години, България остава държавата с най-ниска минимална заплата в Европейския съюз. С 620,20 евро тя изостава с:

  • Над 2 000 евро от Люксембург (най-висока в ЕС)
  • Над 1 540 евро от Германия
  • Над 1 180 евро от Франция
  • Над 760 евро от Испания
  • Около 350 евро от Хърватия
  • Около 190 евро от Румъния
  • Около 107 евро от Унгария

Темпът на растеж обаче е сред най-високите в Европа. От 560 лв. през 2019 г. до 1213 лв. през 2026 г. - минималната заплата в България се е повече от удвоила за 7 години.

Какво ще се случи в следващите месеци?

Календарът на следващите стъпки е следният:

  • До юли 2026 г. - НСИ публикува данните за средната брутна заплата за първите две тримесечия на 2026 г.
  • Август 2026 г. - МТСП изготвя проект на Постановление за нов размер на МРЗ
  • До 1 септември 2026 г. - Министерският съвет приема постановлението
  • Септември-октомври 2026 г. - обнародване в Държавен вестник
  • 1 януари 2027 г. - новата минимална заплата влиза в сила

Социалните партньори, синдикати и работодатели, ще получат възможност да коментират проекта в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Дори тогава обаче, освен ако не се приеме изменение на самия Кодекс на труда, формулата остава непроменена, а с нея и автоматизмът на увеличението.