Минчева: Не бива да се допуска голям дял от работещите да остават трайно на минимална заплата

Минималната работна заплата не бива да се разглежда изолирано, а спрямо развитието на икономиката. Това заяви пред БНР Мария Минчева, заместник-председател на Българската стопанска камара.

По думите ѝ работодателите не поставят под съмнение размера на минималната заплата, а настояват за повече яснота как се стига до определянето ѝ.

Минчева изтъкна, че ръстът на производителността на труда у нас е под 2%, докато доходите нарастват с двуцифрени стойности. Според нея минималната работна заплата има сериозно бюджетно измерение и все по-често се правят предложения тя да бъде обвързана със средната заплата.

"Когато възнагражденията се определят административно, тежестта за бизнеса не произтича от реалната икономика“, коментира тя в предаването "Преди всички“ по БНР .

Министерството на труда и социалната политика предлага минималната работна заплата от 1 януари да бъде 1213 лева (€620,20).

Минчева отбеляза, че безработицата у нас е на сравнително ниско ниво, а заетостта – висока. Въпреки това трябва да се обърне внимание на групата от хора, които нито учат, нито работят.

"Не бива да допускаме голям дял от работещите да остават трайно на минимална заплата. Пази боже да разчитаме на тях за ръста на икономиката! Изходът от бедността е трудът и образованието. Колкото повече човек инвестира в нови умения, толкова по-бързо може да излезе от капана на ниските доходи“, каза още заместник-председателят на БСК.

Тя призова дискусията да не се ограничава само до размера на минималната заплата, а да се търси баланс в полза на всички страни.

"Държавната намеса в доходите трябва постепенно да се ограничава, а не да се увеличава, както наблюдаваме през последните години“, подчерта Минчева.