Милионер организира собственото си погребение, за да види как родата се избива за наследството му

Роден през 1859 година в Копривщица. Ненчо Палавеев е един от най-големите дарители на Копривщица и името му все още се произнася с благоговение от жителите на града. 

Още малолетен бива изпратен в Цариград да се учи за абаджия, майсторлък, който той овладява до съвършенство. Овладява и търговията. Като младеж вече основава самостоятелно дружество, поддържащо търговски връзки с Англия. Магазина му за английски стоки е едва ли не нечувано за времето си събитие. Като интелигентен и далновиден човек бързо разбира, че е най-важен личния контакт с търговските партньори и затова в края на живота си хаджи Ненчо знае английски, немски, руски, арабски, индийски и езиците на балканските ни съседи. Във всяка страна завързвал подходящия алъш-вериш – в Сирия с килими, в Русия с кехлибари, в Йерусалим с икони. Устройва живота си в Египет, където строи палат, участва с акции в строежа на Суецкия канал, купува ценни книжа.

На 25 годишна възраст Ненчо Палавеев вече е известен и уважаван търговец, който започва своята дарителска кампания в Копривщица, посветена на духовното и икономическо израстване на града. Читалището, параклиса при гробищата, свещоливницата при църквата Успение Богородично са само част от финансираните от него начинания. Следващото му идване в България е чак през 1907 година, когато възстановява сградата на началното училище. 1000 английски лири са предвидени за изграждането на мавзолея – костница на героите от Априлското въстание, пламнало в Копривщица, както и за църквата Свети Никола. Самия той образован човек, хаджията знаел колко е важно просвещението, затова и голяма част от средствата, които дарява са именно в тази сфера. За поддържането на гимназията Палавеев сам плаща за оборудването и на учителите, а дарените средства към министерството за поддръжката на училището се равняват на 47 килограма злато.

До края на живота си Ненчо не се жени и няма свои деца. Това е и една от причините, когато остарява неговите роднини да ламтят за наследството му. Когато научава какви раздори има сред рода му, Ненчо нарежда в града да се купи празен ковчег, да се напълни с камъни и да се уведомят близките му, че той е починал. Според сведенията самият Ненчо се предрешава и става свидетел на споровете между роднините си. Маскира се и пристига в градчето. Вместо траурно настроение хаджи Ненчо става свидетел на революционни сцени като по април 1876 г. Палавееви са се счепкали и яростно делят имането, пише в една от своите книги литературният историк Росен Тахов.

В кулминацията на кавгата милионерът сваля маската. "Всичко ще остане на ползу роду!", обявява волята си той и добавя: "Богатството не е за всяка уста лъжица!"

Тогава той решава следното: "Съгласно законите на любимото ми Отечество – България, установявам за мой универсален заветник, родния ми град Копривщица" – акт на родолюбие, върху който е нужно да се замислим всички българи.

Приживе Палавеев помага не само на родния си град, пари получават и Пирдоп, Златица, Стрелча, но винаги основната му цел е била просперитета на родното му място. С активите от завещанието му се изграждат паметниците на Найден Геров, Георги Бенковски и Любен Каравелов, подвързват се книги, закупуват се места, строи се пансион към гимназията. Чак през 1980 година парите свършват и фондацията на неговото име прекратява дейността си.