Левовете могат да бъдат обменяни безплатно не само в България, но и във всички държави от еврозоната до 2 март

Изтеглянето на левовете от обращение започна месеци преди официалното въвеждане на еврото на 1 януари 2026 г., когато България стана част от еврозоната. Още през лятото търговските банки обявиха, че премахват таксите за внасяне на налични средства по сметки. Целта беше да се улесни процесът и да се избегне струпване на хора след началото на 2026 г, предава NOVA.

Голяма част от средствата, съхранявани "под дюшека“, бяха внесени в банковата система още преди старта на официалната кампания по обмяна. Това доведе до бързо свиване на наличните левове в обращение още в първите дни на годината.

По данни на Българска народна банка (БНБ), само през първите 10 дни на 2026 г. от обращение са изтеглени близо 50% от левовете, циркулирали в началото на 2025 г. – над 31 млрд. лева.

Към средата на януари почти 60% от тези средства вече са били в трезорите на централната банка. До средата на февруари делът на изтеглените левове достига близо 85%.

Очакванията на БНБ са след средата на 2026 г. над 90% от банкнотите да се намират в трезорите ѝ. Пълно изтегляне обаче не се очаква. Нито една държава, преминала към еврото, не е успяла да върне 100% от старата си валута.

Пример за това е Deutsche Bundesbank. В края на миналата година германската централна банка съобщи, че в страната и извън нея все още има около 12 млрд. германски марки, равняващи се на приблизително 6 млрд. евро.

Подобен сценарий се очаква и у нас - част от левовете вероятно ще останат като спестявания, колекционерска стойност или просто забравени средства.

След връщането им в БНБ банкнотите преминават проверка за автентичност. След това те се нарязват на ситни части и се брикетираат чрез пресоване.

Официална информация за последващата употреба на брикетите няма. Неофициално се обсъждат варианти като използване за енергия, отопление или изгаряне в инсенератори. В някои страни част от унищожените банкноти се съхраняват за музейни цели – например подобни брикети могат да се видят в Музея на парите в Загреб.

Процесът при монетите се очаква да бъде по-бавен. Разчетите на БНБ сочат, че до края на годината ще бъдат изтеглени над 60% от стойността на металните левове и стотинките.

След проверка за автентичност монетите ще бъдат претопени. Още през миналата година централната банка обяви търг за продажба на скрап - над 7700 тона мед, цинк, никел и стомана.

Левовете могат да бъдат обменяни безплатно не само в България, но и във всички държави от еврозоната. Централните банки обменят левове по фиксирания курс от 1.95583 лева за 1 евро, без такси, с ограничение до 2000 лева на ден.

Крайният срок за тази услуга е 2 март.

Преходът към еврото повлия и на начина на разплащане. В големите градове значителна част от транзакциите се извършват с банкови карти.

По данни на голяма търговска верига в София и областта, в първите дни на януари над 50% от плащанията в брой са били в левове. Тази тенденция се запазва до 23 януари. На 24 януари за първи път плащанията в брой в евро надвишават тези в левове.

Дори на 31 януари, последния ден, в който левът беше законно платежно средство, около 20% от плащанията в брой са били в левове. Според наблюдатели това се дължи и на нагласата на хората да изразходват останалите налични левове, докато все още могат.

Въпреки че от почти два месеца страната плаща в евро, сигнали за откази на търговци да приемат едри евро банкноти продължават.

От БНБ излязоха с позиция, че подобни откази са недопустими. Все пак е възможно изключение в конкретни ситуации - когато търговецът не разполага с достатъчно налични средства за връщане на ресто или когато номиналът на банкнотата е очевидно несъразмерен спрямо дължимата сума.

Предварително поставени табели, с които се отказва приемането на едри банкноти, обаче не се считат за оправдана практика.