За съжаление всички го знаем - "Знаеш ли дядото на едикойси, отиде в тази и тази болница, планова операция, обаче на втория ден вдигна температура, сепсис и си отиде на петия ден. От кръвна култура са изолирали мултирезистентна клебсиела, ма в интензивното им отделение всеки трети я хваща. Ако трябва да я изчистят, ще трябва да затворят болницата ". Не, не е измислено от мен, истински случай отпреди няколко месеца. Това пише във Фейсбук д-р Аспарух Илиев – ръководител на лаборатория в Берн и експерт по безопасност на ваксините.
И продължава:
"От студентските ми години в операционни и в кафенетата около болницити в София се влиза с едни и същи чехли, маските се носят елегантно под носа (основен източник като носител на бактерии е носът), помещенията не се дезинфицират по стандарт, а в отделенията цари съмнителна хигиена.
Това, обаче, би се променило, ако имаше и адекватен контрол на антибиотичната терапия, следене за резистентност, включително и т.нар. antibiotic stewardship.
Бактериите са много адаптивни същества - мутират бързо, мутират много и имат склонността да си обменят разни полезни гени от една на друга. За разлика от вирусите бактериите могат да живеят и да се размножават и извън тялото. Ако поставите една бактерия в среда с недостатъчно количество антибиотик - така че да не умре веднага - само след няколко дни тя може да мутира и развие резистентност. Затова, освен подходящи антибиотици като чувствителност, трябва да вземаме и такива, които достигат точна концентрация в определената част на тялото, за необходимото време.
Вътреболничните болестотворни бактерии са бедствие - те живеят в болничните помещения и по персонала. Научили са се след години на антибиотици да се справят с всичко, а лошата хигиена помага да се пренасят между персонал и пациенти. С тях има справяне, но само при адекватна реакция на болници и институции, и при строго дисциина, хигиена, разделяне на инфектирани и неинфектирани пациенти.
Учил съм като студент микробиология от доц. Маркова - по това време тя издаваше на всеки 6 месеца справочник за всички вътреболнични инфекции и тяхната чувствителност/резистентност за всички клиники на Александровска болница. За съжаление още тогава не се четеше, а ако се правеше, можеше само с подбор на антибиотици и проследяване дали има или не преобладаващ вид/щам бактерия да се спасят много животи.
Като често казвам - в българската система има точно толкова умни, обучени и знаещи хора като навън, просто няма дисциплина и система, има небрежност".