Кметът: Ние, пловдивчани, помним и ценим делото на дедите си и носим духа на Съединението

Кметът на Пловдив Иван Тотев първи се обърна от ефира на националната теевизия към всички българи. След встъпителните официални преветствия, градоначалникът заяви:

Дами и господа, скъпи пловдивчани. Днес почитаме паметта на всички родолюбци, които през 1885 повярваха в силите си и обединиха голяма част от духовните и исторически територии обитавани от българи и възкресиха националния идеал на народ, изпълнен със спомени за величие и мечти за нов подем.

Гордеем се, че нашите предци с оръжие и смелост са присъединили една процъфтяваща Източна Румелия с 816 000 души население към осакатеното от външни сили Княжество България. След злополучния Берлински конгрес Пловдив не се задоволява с титлата столица на измислената Източна Румелия, а отново става символ на българския дух и копнеж към обединение.

Жителите на автономната османска провинция само за 7 години умножават трупаното с поколения богатство и успяват да създадат държава с отлична администрация, която се намира в ръцете на образовани хора. Една фактически свободна държава с конституционен режим, която европейската преса определя като Втора България, Южна България или Тракийската България. Пловдив събира духовния елит на България и както много често дотогава, в трудни моменти за народа ни, поставя новото начало в неговото историческо развитие.

Дейците от епохата на национално-освободителното движение пренасят във времето най-светлите идеали на Апостола на свободата. Както него, те създават организация, която да вдигне целия народ, за да се освободим сами, а не да чакаме някой друг да ни освобождава и поднася свободата наготово.

В нашия музей на Съединението се съхранява уникален печат с надпис "Тайний Македонский Комитет". Идеята на Захари Стоянов, Иван Андонов и техните сподвижници в началото на 1885 година е да обединят българите от всички разпокъсани части на Отечеството. Месец по-късно те наричат своето съзаклятие Български Таен Централен Революционен Комитет и започват създаването на комитетска мрежа. Подобно на своя кумир Христо Ботев, Захари Стоянов създава вестник "Борба", който въздейства гръмотевично. Той подпалва искрата, а по-късно ще напише: "Шести септември 1885 година е този знаменит ден, когато ние почнахме своето истинско, политическо и самостоятелно съществуване".

Апостолите на Съединението с чувство на изпълнена историческа мисия се оттеглят с достойнство от горещата сцена на събитията. Съдбата на съединението вече е в ръцете на младия български княз Александър Първи, на председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, на министър-председателя Петко Каравелов и външния министър Илия Цанов, на младите български капитани и те с достойнство извървяват своя път като превръщат защитата на Съединението в общонародно дело, а България в най-значимата държава на България.

Ние, пловдивчани, помним и ценим делото на дедите си и носим духа на Съединението за поколенията след нас по пътя към достойно, европейско бъдеще. Гордеем се и с това място на памет и поклонение - площад "Съединение", музея на Съединението, паметника на Съединението. Неслучайно 6 септември е обявен за празник на нашия древен и вечен град. И всяка година това е най-пловдивският ден на България.

Днес, 132 години след този исторически акт, Пловдив гледа уверено напред. Градът ни отново е символ на промяната и развитието. Успехите са навсякъде и заедно уверено вървим към 2019 година, когато Пловдив ще представи България и България ще се представи чрез Пловдив.

Уважаеми госпожи и господа, най-сърдечно ви поздравявам със 132-та годишнина от Съединенето на България и Деня на Пловдив. Честит Празник!