Всяка година всеки държавен бюджет търпи много критики. Основно те са по линия на разходите и дълга.
Ето и новите червени линии - дефицитът за тази година ще е над допустимия праг от 3% и е заложен на 4,1%.
Разходите също така продължават да надминават допустимите 40% от Брутния вътрешен продукт.
Дори и да вземем предвид, че ЕК направи дерогация и позволи отпускане на финансовите критерии заради пандемията, ние не приемаме крачки да харчим по-малко. Дългът също е заложен да се повишава...с новия заем за тази година достигаме общ дълг от над 35 млрд лв.
Справка от Министерство на финансите показва, че държавният дълг за последните 10 години е нараснал с над 40%. През 2012-та година дългът е бил 17,6% от БВП.
Следва покачване рязко над 26% през 2014-та. Тогава в период на политическа криза и предвид банковия фалит на КТБ бяха изтеглени 8 милиарда лева.
Следващите години има долу-горе задържане на нивото, лек ръст и след това дори период на понижаване.
И така до Ковид 2020 година, когато изтеглихме нов дълг, за да финансираме мерките. Започва началото на нов тренд нагоре - повече разходи, по-големи заеми и дефицити. Миналата седмица в предаването министърът на финансите представи в детайли Проектобюджет 2022.
Тази седмица наред са контрамненията. Възможно ли беше да имаме балансиран бюджет тази година, с по-малък държавен дълг и по-реален растеж - това коментира бившият финансов министър Кирил Ананиев пред БНТ.
"Моят прочит показва, че се влошава фискалната позиция на държавата. Това се отразява както върху необичайно големия разход предвиден за следващата година, така и за високия дефицит и дълг, който се предвижда. Ако не предприемем мерки за ограничаване на тези показатели, със сигурност ще влезем в такава процедура", обясни Кирил Ананиев.
Според него, не ковид мерките водят до нарастване на дълга, а на текущи, основно постоянни разходи. Убеден съм, че трябва да следваме политиката, която водехме през предходните години. От 2016-та до 2019-та година винаги сме били на излишък 1-2%, посочи Ананиев.