Съществуват значителни различия между цените, обявени от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ), и крайните цени за потребителите. При някои продукти разликата достига 20–50–100%, показват данни на КНСБ. Това заяви за БНР Виолета Иванова, заместник-директор на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ.

Според Иванова при киселото мляко разликата е около 30%, а при сирената – до 70%. Тя посочва, че подобно изкуствено повишаване на цените е класически пример за картел и представлява "непазарно, нелоялно поведение“, което се наблюдава от години.

"Има и разлики в цените между големите и малките търговски обекти – около 12–13%, както и регионални различия“, допълни тя. КНСБ наблюдава 21 стоки от първа необходимост, от които 20 са хранителни.

През юни тази година, спрямо същия период на миналата година, се регистрира нарастване с над 10% на цените на основни храни като хляб, ориз и зеленчуци. През юли се наблюдава известно задържане, характерно за летния сезон, което се дължи на сезонността на плодовете и зеленчуците.

"Нашите наблюдения показват, че цените на млякото, сиренето и яйцата у нас са с 26% по-високи от средноевропейските“, уточни Иванова.

Тя посочи още, че с минимална заплата малката потребителска кошница от 20 стоки може да се купи у нас едва 9,7 пъти, докато в Германия това е възможно 32 пъти, в Румъния – 17 пъти, а в Испания – 22 пъти.

Жители на Видин споделят, че цените на стоките продължават да растат. "Сега вдигат цените преди да е влязло еврото, а на 1 януари ще кажат, че цените са същите като през декември. Една стока като мине през три ръце и всеки си сложи надценката – как няма да е скъпо?“ – коментира един от тях.

Продавач-консултантът Мартина Петрова от хранителен магазин във Видин добавя: "Цените продължават да растат почти всеки ден. Това важи за колбасите, кашкавалите и сирената, докато цената на хляба се задържа.“