Иво Димчев: Всеки трябва да поеме отговорността за свободата си

Всеки артист би трябвало да знае, че трябва да плати някаква цена. Преди цената не беше толкова висока, но сега може да ти коства загубване на работа, на платформа, на връзки и възможности да се изявяваш. Много артисти са изключително внимателни в това как говорят, за какво говорят, не само в България, но и по света. Това каза артистът Иво Димчев в предаването "Денят на фокус“ на "Фокус“. 

Според него критиката и кенсъл културата са резултат от несъответствието с рамките, поставени от обществото. "Нещата, които за някой са естествени и са част от неговата свобода на изразяване, за други са табу. Всеки трябва да поеме отговорността за свободата си – за свободата на това, което казва, за свободата на изкуството си. Аз знам, че колкото по-честен съм като артист, по-отворен и по-смел, толкова повече моята публика ще ме разбере и ще ме уважава за това, което съм“, заяви артистът.  

Провокативността не е самоцел, подчерта той. "Тя по-скоро се случва, защото аз обичам да говоря за неща, за които не на всеки му е удобно. Моята публика се научи, че няма да стоя послушно в познатото и удобното, никога не се знае накъде ще избие. Тази непредвидимост и противоречивост като артист се очаква във всяка една сфера на изкуството – такъв съм и като режисьор, и като хореограф, и като музикален изпълнител“, обясни гостът. 

Според него това, което се възприема като провокативно, се възприема така и у нас, и в чужбина. "Табутата са еднакви навсякъде, просто интензитетът е по-различен. Основната разлика не е толкова в съдържанието на това, което е определено като провокативно, а по-скоро в публиката, която има нужда да вижда неща, които са различни от конвенционалното, смели артисти, които водят забранени разговори. Моите наблюдения са, че в чужбина публиката има много силна нужда да вижда такива неща, артисти, които се осмеляват да водят разговори на забранени теми по начин, който е неконвенционален, смел и експериментален. Затова може би моят успех през последните 15 години е бил предимно на европейските сцени, а не толкова в България“, смята Димчев. 

Субкултура винаги е имало в България, въпросът е дали тя е видима и достатъчно осезаема, посочи артистът. "Субкултурата е някаква противоположност и опозиция на комерсиалната, масова култура. За съжаление, в България масовата култура, това, което се харесва на всички по принцип, е много доминантна. Субкултура се прави от една шепа хора на едни много малки, почти невидими места. Добре е, че се появи "Топлоцентрала“ в последните години, защото това стана една сцена на независимото сценично изкуство“, коментира артистът. 

Той разказа и за спектакъла си "Топ 40“, представен на най-големия фестивал за съвременен танц и пърформънс в Европа – ImPulsTanz във Виена. За подготовката му е имал едва 10 дни. "Аз съм гост на този фестивал от 15 години и всяка година преподавам и показвам моите спектакли. Беше ми интересно дали бих могъл за 10 дни да направя такъв микс, който да изглежда достатъчно хомогенен и цялостен. Това е комбинация от най-добрите ми сцени, текстове, елементи, хореография от може би 15 различни мои спектакли, които съм показвал по света през годините. Съмненията ми се оказаха напразни, хората много го харесаха. Имаме много покани от други фестивали за следващия сезон“, поясни Димчев.  

На 11 август е последният му концерт в София за тази година в рамките на Sofia Summer Fest. "Почти никога не знам какво ще направя на Sofia Summer Fest. Тази година ще наблегна по-скоро върху песните. Може би ще включа някои интерактивни елементи от мои спектакли, може би ще се заиграя с публиката в някои моменти, ще си направим много селфита. Ще наблегна върху новите песни, върху по-любовните песни, върху акустични изпълнения – нещо, което хората много държат да чуят, когато ме виждат на живо“,  уточни Димчев.