Истината за заплатите в България, която официалната статистика ни спестява

Пост в голяма Фейсбук група за работници и работодатели в Пловдив открехна вратата на една публична тайна. Публикацията предизвика стотици гневни и до болка откровени коментари. Те нарисуваха истинското лице на българския трудов пазар, което липсва в официалните статистики. Хората масово се оплакват от ниски доходи, фиктивни осигуровки, претоварване и крещящо разминаване между стандарта на служителите и техните шефове.

Горчивата математика на инфлацията

Авторът на поста задава два много прости, но ключови въпроса. Първият е за парите и срива в покупателната способност. Преди половин година сумата от 2000 лева (около 1000 евро) е осигурявала приличен живот. Днес, заради поскъпването, тези пари се усещат като 1600-1700 лева. Цените в магазините растат всеки ден, но заплатите на хората реално не мърдат. За да запази стария си стандарт, човек днес трябва да получава поне 1200–1250 евро. На колко места обаче се случва това?

Вторият голям проблем са самите обяви в платформите за работа. Масово предлаганите заплати по документи варират между 800 и 1000 евро. Истинският капан обаче щраква по време на интервюто. Там кандидатът разбира горчивата истина: масово се осигурява на минималната работна заплата или близка до нея. Остатъкът се дава "в плик“. В същото време изискванията са огромни. Работи се извънредно - по 190-200 часа на месец при норма от 160 часа. Освен това, за една заплата често трябва да вършиш работата на трима души. Касиерът е длъжен и да чисти, и да подрежда. Търговският представител пък редовно влиза в ролята на общ работник, който товари и разтоварва стока в склада.

"Заплати в лева, цени в евро“

Коментарите под публикацията бързо заваляха и показаха масовото отчаяние. Един от потребителите обобщи ситуацията много точно. Търговците в България отдавна са обърнали цените в магазините едно към едно - едно евро за един лев. Заплатите на хората обаче си останаха в лева. Така старата заплата от 1600 лева си е все същата, но вече реално е равна на едва 800 евро. Според коментиращия, при тази реална инфлация е редно доходите също да се преизчислят автоматично в евро, за да има справедливост.

Разказ на дългогодишен работник в пловдивска фирма илюстрира перфектно целия абсурд на системата. Човекът познава бизнеса в детайли и благодарение на опита си спестява на своя работодател между 70 и 100 евро на смяна. На фона на тези спестени пари, неговата надница е 70 евро, а с осигуровките струва на шефа си около 85-90 евро на ден. Практически, чрез допълнителния си труд, той излиза напълно безплатен за фирмата.

Въпреки това, служителят работи по 200 часа месечно, а от добра воля ходи на нощни смени заради клиенти. Когато обаче поискал малко по-висока заплата заради скъпотията в магазините, шефът му отрязал квитанциите. Казал му, че няма възможност и ако не му харесва, може да напуска. Служителят споделя с огромна горчивина, че това е масов модел в 95% от фирмите. За заплати пари никога няма, но в същото време шефовете и техните роднини всяка година купуват чисто нови луксозни коли за по 50-60 хиляди евро и се хвалят с апартаменти в Гърция и Испания.

Икономическата спирала и експлоатацията

В дискусията се включиха и хора от мениджмънта. Те се опитаха да защитят бизнеса с икономическия термин "инфлационна спирала“. Според тях последните правителства са вкарали страната в капан. Когато се вдигнат заплатите, фирмите автоматично вдигат цените на стоките и услугите, за да покрият разходите си. Така всичко поскъпва още повече и се влиза в омагьосан кръг. Политическата криза у нас и войните по света допълнително притискат бизнеса и го правят предпазлив с разходите за персонал.

На фона на общото недоволство се чуват и единични гласове на по-доволни хора. Един от коментиращите споделя, че е получил увеличение на парите преди два-три месеца. Той успява да покрива нормалното си съществуване и дори да спестява, макар и без луксове, почивки или скъпи екстри. Тези примери обаче изглеждат по-скоро като изключение.

Други потребители дават шокиращи примери от актуални обяви за работа в Пловдив. На бранша се предлагат едва 615 евро нето за шестдневна работна седмица с 11-часови смени (от 9:00 до 20:00 часа). Подобни условия граничат с откровена експлоатация и вкарват хората в шок.

Накъде води омагьосаният кръг?

В крайна сметка работещите в Пловдив стигат до един общ извод, че пазарът на труда е блокирал. Работодателите масово отказват да плащат повече от минималната заплата, не се вълнуват от цените в магазините, а искат хората да работят за трима. Липсата на стимул и ниското заплащане карат качествените служители просто да напускат.

За да решат проблема с липсата на кадри, без да вдигат заплатите, шефовете вече масово внасят евтини работници от Непал и Индия. Коментиращите обаче са скептични, че чужденците ще работят качествено. Този омагьосан кръг не вещае нищо добро за бъдещето.