Събира ни денят на безсмъртието. Безсмъртието на българския национален идеал, на вечния идеал за справедлив и достоен живот. Безсмъртие, на което историята даде  име – Васил Левски. Това заяви президентът Илияна Йотова на възпоменателната церемония в София по повод 153 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски.

Иван Вазов пише, че той е "пратен от съдбата… да създаде бъдещето“. И той, Дяконът, Апостола на свободата, обърна времето, за да възкръсне България, за да се въздигне България във вековете като държава на свободата, равноправието и законността.

В това свято дело Апостола не беше сам. Хиляди съмишленици от всички краища на родните ни земи дойдоха при него, искаха просто да го пипнат, горди и независими българи. Нека днес и тях да поменем!

Българското Възраждане ни научи, че никой сам не може да прокара пътеката и можем да вървим напред само ако сме заедно, с общи усилия, да мислим за Отечеството и за рода ни. Българското Възраждане ни научи на сила и на воля, на заедност.

Уважаеми дами и господа,

Скъпи сънародници,

Днес внушават, че всеки е сам за себе си, че не трябва да вярва на ближния си, да бъдем недоверчиви и отчуждени. Че националните ни добродетели, които ни съхраниха като народ и държава, са отживелица. На тези хора с висок глас ще кажем: много са здрави устоите на българския национален дух и нищо не може да ги прекърши. Защото българският народ има своята славна история, предава славата и величието от поколение на поколение. Защото българският национален идеал отдавна е начертан и ние сме му верни.

Примерът на Апостола на свободата е пример за дълг и за чест, мерило, пример, към който винаги се обръщаме, когато ни е много трудно. Когато търсим и мъдрост, и утеха, но е и пример, който ни дава много сила. Винаги ще помним неговите прозорливи думи тогава, сега и в бъдещето: "Байо, да ти кажа една като сто! Всичките неразбории, зависти, укори, които произлизат повечето от глупостта, са причина за разделянето на един народ на части и тогава от него не остава нищо“.

Помним тези думи, но трябва да умеем да ги четем. Да се справим сами, да бъдем заедно, да използваме енергията, която имаме като народ, за да вървим напред -  това е заветът на Васил Левски, както към тези, на които разказваше големия блян за свободата – неговите последователи, така и към нас – днешните съвременници, и към бъдещите хора. Какво ни е нужно? Нужно ни е да си вярваме малко повече, да имаме доверие, да гледаме в една посока, да сме увлечени в едно дело. Тогава високите български върхове ще достигнем лесно, та даже и ще ги преваляме.

Левски вярваше в съзидателната мощ на българския народ. Вярвам и аз, защото с тази сила могат да се стигнат големи цели. На първо място да върнем доверието в себе си, в държавността, в това, че можем да имаме институции, на които да вярваме, които да се грижат за нас, да дават уважение и доверие. Това е общото дело днес и тогава – държава на законност и на равноправие. Държава, която е справедлива за всички български граждани.

 Не е въпросът на бъдещето на чия страна си, а дали си на страната на правдата с любов и кураж за Отечеството.

Поклон пред паметта на Дякона!

Да живее България!