След броени седмици България официално ще стане 21-вият член на еврозоната – исторически момент, който обаче се посреща с умерен ентусиазъм у нас. Докато за германците това е още една причина да се чувстват у дома си в София, където вече редица вериги им напомнят за Германия, то сред българите вълнението е по-скоро ограничено.
Това важи както за гражданите, така и за бизнеса, пишат германските издания WirtschaftsWoche и Deutshe Welle.
Според Соня Микли, изпълнителен директор на Германо-Българската индустриално-търговска камара, част от инвеститорите дори са отложили планове заради политическата нестабилност в страната. Макар и след активни информационни кампании, страхът от поскъпване след въвеждането на еврото все още не е изчезнал.
България се представя като държава с по-бърз икономически растеж от средния за еврозоната, но според WirtschaftsWoche страната остава разделена между Изтока и Запада – най-вече по отношение на нагласите между поколенията. Германските компании виждат голям потенциал в България, отбелязва Микли, а икономистът Стефан Колев допълва, че плоският данък прави страната особено привлекателна за чуждестранния бизнес.
През последните години Германия е най-важният търговски партньор на България – към 2022 г. над 3600 германски компании присъстват на родния пазар. Очакванията са, че членството в еврозоната ще даде нов тласък на инвестициите и ще повиши БВП с около 0,7%. Туризмът също може да очаква бум, а отпадането на таксите за превалутиране ще улесни бизнеса.
Но германското издание обръща внимание и на един от най-сериозните проблеми у нас – корупцията. Тя продължава да подкопава доверието в институциите, а според икономиста Красен Станчев коренът на проблема е в съдебната система. Данните показват, че делът на международни компании в публичните проекти е спаднал от 60% на едва 5%.
Макар това да не е пречка за влизане в еврозоната, експертите подчертават, че независимостта на Българската народна банка е ключова. Според Гунтрам Волф от брюкселския мозъчен тръст "Bruegel“ БНБ е "надеждна институция“.
Очаква се членството в еврозоната да подобри инвестиционния имидж на страната.
"Работната култура в Германия и България е подобна, което прави бизнесът лесен“, казва Калин Добрев, мениджър на германския производител Festo, който има завод у нас.
Германският технологичен гигант SAP също разширява дейността си в България, въпреки съкращенията в Германия. Директорът на българския офис Радослав Николов е убеден, че присъединяването към еврозоната ще повиши доверието към страната на международните пазари.
За Европейския съюз приемането на България в еврозоната не е само икономическа стъпка, а и важен геополитически сигнал. Еврокомисарката по разширяването Марта Кос подчерта, че това ще засили връзките на България с ЕС и ще я предпази от външни влияния, особено от Русия.
Българският адвокат Константин Русков, цитиран от Berliner Zeitung, дори твърди, че именно "дългата ръка на Москва“ стои зад част от общественото недоволство срещу въвеждането на еврото. Той обаче допълва, че решението за членството е повече политическо, отколкото фискално.