Най-големият риск пред бюджета в момента е свързан с "Лукойл“, а другият – дестабилизация по линията на търговските спорове със САЩ. Това коментира в интервю за БНР икономистът Димитър Събев от Института за икономически изследвания на БАН. По думите му "в момента се клатят основите на света“, но негативизмът у нас често е преувеличен.
"От моя гледна точка България е на ръба да стане богато общество – малко ни трябва. Стоим на прага, но ни е страх да направим крачката към нормализация“, каза той в предаването "12+3“.
Според Събев от години се говори за предстоящ "срив“, но българската икономика продължава да се държи стабилно, макар и без впечатляващи успехи. Най-голямата неизвестна остава процесът на въвеждане на еврото, което според него ще донесе дивиденти, но няма да реши натрупаните структурни проблеми.
Необходим е аргументиран, а не стихиен дебат за бюджета
Икономистът подчерта, че страната се нуждае от сериозен разговор не само за бюджета, но и за икономическата структура. Той препоръчва държавата да стимулира сътрудничество между бизнес и наука чрез консорциуми и подкрепа от Българската банка за развитие, за да се премине към производство на добавена стойност.
"Не трябва да изнасяме толкова много суровини. Например зърното – с него изнасяме и вода. По-добре е да го превърнем в салами, кашкавал, шунка – в краен продукт“, посочи Събев.
Според него премиерът Росен Желязков "разумно“ подхожда към бюджетния процес, като акцентира върху необходимостта от приоритизация. "Не можем да намалим заплатите на учителите и медиците – това подкопава основите на обществото“, допълни той.
Данъчната система: нисък плосък данък, високи косвени налози и регресивност
Събев постави особен акцент върху проблема с регресивната данъчно-осигурителна система. Макар номинално данъкът да е 10%, реалната тежест е различна за различните доходи.
"Човек със заплата от 10 000 лв. плаща със 7–8 процентни пункта по-нисък ефективен данък от човек със заплата 4000–5000 лв. Причината е таванът на максималния осигурителен доход“, обясни той.
Според него България трябва да се "европеизира“ не само чрез приемане на еврото, но и чрез реформа на данъчната система и публичните услуги.
Преувеличена мрачност и нужда от активна държавна политика
Икономистът посочи, че сивата икономика у нас е около 19% – значително по-ниска от Гърция (36%) и Италия (60%). Въпреки това обществените нагласи често са прекалено негативни.
По думите му държавата трябва да заеме по-активна роля в икономиката, за да противодейства на демографския срив и да даде шанс на българите да се реализират в собствената си страна.