По данни на Евростат за миналата година близо 17% от българите се намират в ситуация на тежки материални и социални лишения. Това означава, че тези домакинства не могат да си позволят поне 7 от общо 13 основни услуги и блага – като едноседмична ваканция, семеен автомобил, достъп до интернет, месечно събиране с приятели или покриване на непредвидени разходи.

За да коментират данните, в БНТ бяха поканени бившият социален министър Лидия Шулева и предприемачът Васил Велев, председател на Общото събрание на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

Според Лидия Шулева статистиката показва, че България се движи към по-добър стандарт на живот, въпреки че все още изостава от много държави в Европейския съюз.

"През 2007 година, преди влизането на България в ЕС, 88,7% от българите нямаха достъп до адекватно хранене. Днес едва 33% от българите са лишени от качествена храна. Това е сериозно подобрение, макар и страната ни да остава на последните места, далеч зад държави като Словения.“

По думите ѝ високите стандарти, които ЕС поставя, са предизвикателство, но и цел, към която България трябва да се стреми.

От своя страна Васил Велев акцентира върху тревожната икономическа картина. Според него страната е на последно място в ЕС по брутен вътрешен продукт на глава от населението, а икономическото развитие е в застой.

"И както работим, така ще живеем. А ние не работим добре и работим все по-лошо. България за трета поредна година отчита спад в индустриалното производство. Държавата взима огромни заеми, но ги пилеем в бюджетната сфера, без да подобряваме реално показателите. Вместо целева подкрепа за нуждаещите се, средствата отиват в ръст на бюджетни заплати, вътрешен ред, съдебна система и отбрана.“

Велев подчерта още, че по последни данни производството в България е с 8% по-ниско спрямо миналата година, достигайки нивата от 2021 г. – факт, който според него е изключително тревожен сигнал за икономиката.

Данните на Евростат показват едновременно напредък и предизвикателства: от една страна – подобрение в достъпа на българите до основни блага спрямо периода преди членството в ЕС, а от друга – сериозни проблеми в икономиката и производството.

Докато социалната картина бележи постепенен прогрес, икономическите тревоги поставят под въпрос устойчивостта на този напредък.