Обезщетението за майчинство и отпускът за отглеждане на дете не представляват социална помощ, а право, придобито срещу финансовия принос на родителите към осигурителната система. Това заяви бившият министър на труда и социалната политика Христина Христова пред репортера ни Цоня Събчева.

Право, а не помощ от държавата

Христова подчерта, че въпросът засяга единствено работещите жени, които заедно с бащите на децата си са се осигурявали по трудови правоотношения и през целия си трудов стаж са внасяли осигурителни вноски върху доходите си. Според нея определянето на обезщетението като социална помощ, теза, която често се разпространява в социалните мрежи, е принципно невярно и не съответства на естеството на плащането.

Това е право, придобито срещу финансов осигурителен принос на майката и бащата. На принципа на солидарността и жените, и мъжете се осигуряват за риска бременност и майчинство, макар много хора да не знаят това
заяви бившият социален министър Христина Христова

Тя поясни, че именно поради този осигурителен характер отпускът до навършване на една година на детето се изплаща в размер на 90% от осигурителния доход на майката, а тъй като върху обезщетението не се дължи данък върху доходите, реалният размер на сумата е почти идентичен с този на трудовото възнаграждение, което жената би получавала, ако работеше. На практика обезщетението функционира като заместващ доход за периода, в който майката се грижи за детето в дома.

Солидарната система и приносът на поколенията

Според Христова същите хора, които получават обезщетение в периода на майчинството, продължават десетилетия наред да участват в солидарната осигурителна система и да финансират следващите поколения родители. По думите ѝ това превръща дебата за майчинството в дебат за функционирането на цялата осигурителна система, а не за разпределянето на държавни социални помощи.

Бившата министърка обърна внимание и на факта, че отпускът до навършване на една година на детето не е задължителен, в зависимост от семейната ситуация, здравословното състояние на детето и професионалните ангажименти на майката тя може да се върне на работа и по-рано.

Спорът за втората година - първоначалният замисъл

Най-сериозните обществени дебати според Христова са концентрирани върху втората година от майчинството, която представлява сравнително дълъг период на отсъствие от пазара на труда. Бившата министърка разкри какъв е бил първоначалният замисъл при въвеждането на тази мярка.

Първоначалната идея беше през втората година подкрепа да получават жените, които действително изпитват затруднения, независимо дали поради здравословни проблеми на детето, или поради липсата на достатъчно социални услуги
обясни Христина Христова.

Тя уточни, че при разработването на политиката се е имало предвид не само нуждата от ясли и детски градини, но и услуги, свързани с профилактика, почасова грижа и подкрепа за семейства с деца със специални потребности.

Защо обезщетението вече не следва минималната работна заплата

При първоначалното внасяне на текста за втората година Христова е предвидила обезщетението да бъде поне равно на минималната работна заплата в страната. Логиката е била, че минималната работна заплата представлява минималната цена на труда и след като доходът на жената се замества от държавното обществено осигуряване, е било логично тя да получава поне такова минимално възнаграждение.

Така беше в продължение на години. Впоследствие обаче по различни финансови и бюджетни съображения размерът на обезщетението беше отделен от минималната работна заплата"
обясни бившата министърка.

Тази промяна, направена в по-късен момент, на практика прекъсва връзката между минималния трудов доход в страната и обезщетението, което получават майките през втората година от отпуска по майчинство.