Бившият министър на образованието и бивш ректор на Нов български университет (НБУ) проф. Сергей Игнатов сподели в ефира на предаването "Лице в лице“ по bTV случай на сериозна родителска агресия по време на управлението му като ректор. Историята включва нахлуване в кабинета му от баща, който носел хладно оръжие и отправил заплаха, свързана с бъдещето на дъщеря му.

Заплаха с хладно оръжие в ректорския кабинет

По думите на Игнатов инцидентът се е случил, след като дъщерята на мъжа заминала да учи в Канада с диплома от българско висше училище.

"Влиза един баща в кабинета. Аз бях ректор на НБУ. Вади един нож, забива го в масата и казва: "Моята дъщеря замина за Канада. И ако утре там, в Канада, се окаже, че никой не знае за този университет, ще ти отрежа главата“, разказва проф. Игнатов.

Той допълва, че е запазил самообладание и е реагирал спокойно на ситуацията. По негови думи, същият човек се е върнал на следващия ден в университета, този път с различно поведение и дори с благодарност, след като научил, че институцията е разпознаваема в Канада.

В разговора проф. Игнатов използва случая като пример за напрежението между родители и образователни институции в България. Според него в обществото съществува тенденция част от семействата да прехвърлят основната отговорност за възпитанието изцяло върху училищата и университетите.

"Има семейства, които смятат, че за всичко трябва да се грижи училището и че то е отговорно за всичко“, посочва той, като подчертава необходимостта от по-добра комуникация между образователните институции и родителите.

Игнатов отбелязва, че в някои социални среди преподавателите се сблъскват с грубо отношение и дори агресия. По думите му решението не е в конфронтация, а в постоянен диалог между училище и семейство, тъй като основната цел на образованието е не само академичният успех, но и цялостното изграждане на личността на детето.

Бившият министър засегна и по-широката тема за развитието на концепцията за детството, която според него е сравнително нов исторически феномен, възникнал в Новото време. Той прави сравнение с по-ранни епохи, когато децата са били включвани в труд от много ранна възраст.

Игнатов подчертава, че макар българското общество да е постигнало значителен напредък във възпитанието и грижата за децата, съществуват и тревожни тенденции на безотговорност, които изискват внимание и диалог между всички участници в образователния процес.