Промени в начина на изчисляване на размера на допълнителния платен годишен отпуск, на който имат право работниците и служителите с ненормиран работен ден, предвиждат промени в Наредбата за работното време, почивките и отпуските, качена за обществено обсъждане.
Предлага се допълнителният платен годишен отпуск да не може да бъде по-малко от 5 работни дни, при условие че служителят е работил при условията на ненормиран работен ден в рамките на една календарна година. Когато служителят работи по-малко от 1 година, размерът на допълнителния платен годишен отпуск се определя пропорционално на отработеното време.
Промените се налагат, тъй като в предприятията съществуват различни практики, което поражда и спорове при определяне на размера на допълнителния платен годишен отпуск, когато работникът или служителят продължително е отсъствал от работа, напр. поради ползване на различни видове отпуски. Безспорно е, че в тези периоди работникът не полага труд, поради което не са налице и характеристиките на ненормиран работен ден за цялата година, независимо, че определената длъжност е включена в списъка с длъжностите на работниците и служителите, които работят при ненормиран работен ден.
Такива служители са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. В този случай работата след изтичане на редовното работно не се отчита и не се заплаща като извънреден труд, а се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск.
Друга промяна в наредбата касае реда за ползване на отпуск от бащата (осиновителя). С промените е записано, че когато майката на дете до 2-годишна възраст или осиновителката на дете до 5-годишна възраст почине или заболее тежко, поради което не може да се грижи за него, или когато е лишена от родителски права или упражняването на родителските права върху детето е предоставено на бащата (осиновителя) по установения ред, съответната част от отпуските поради раждане, при осиновяване и за отглеждане на дете се ползва от бащата (осиновителя).
В тези случаи отпускът се ползва и се прекратява, без да се изисква съгласието на майката (осиновителката). В тези случаи към писменото заявление за ползване на отпуска се прилага и копие от препис-извлечението от акта за смъртта на майката или акт от здравните органи, който установява заболяването на майката или копие от съдебното решение, с което майката е лишена от родителски права.
В наредбата е регламентирано и правото на отпуск на работника при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг или други роднини по права линия в размер на 2 работни дни.
Това правило обаче в някои случаи не позволява отпускът да се ползва по целесъобразност, тъй като здравните изисквания към гробищните паркове (гробища) и погребването и пренасянето на покойници срокът за погребване е от 24 до 48 часа след смъртта, а срокът за кремация е от 24 часа до 8 дни след смъртта.
Затова се предлага отпускът при смърт на роднина да може да се ползва в срок до 8 дни от деня на събитието. Ползването на отпуск следва да е по искане на работника, като това може да стане наведнъж или на части в рамките на 8-дневния период.
Подобна промяна ще позволи на работника или служителя да отдаде почит и да организира и присъства на погребалната церемония, пише в мотивите към проекта, цитиран от
pariteni.bg.