Голяма част от компаниите в България биват продадени на малоимотни граждани

Колко компании са фалирали на годишна база е важно за планирането на рисковете пред бизнеса, но това се оказва сложно занятие в България, тъй като е трудно да се определи броя на фирмите, които престават да обслужват задълженията си, без официално да са в банкрут. Защо и как една компания влиза в несъстоятелност зависи и от правната рамка, както показват данни от Централна и Източна Европа, коментира Пламен Димитров пред телевизия Bloomberg.

В Полша 5000 компании са банкрутирали при положение, че оперативно има 2.2 млн. компании; 5000 компании са обявени в несъстоятелност в Хърватска, където има 180 хил. работещи компании. Разликата е, че определени държави са структурирали закона си така, че много лесно да се влиза в процес по несъстоятелност. Това не е така в България, каза Димитров.

"Тук е много по-лесно да изоставиш компанията си, отколкото да мине през производство по несъстоятелност... Голяма част от тях биват продадени на малоимотни граждани. Тези компании са изхвърлени на бунището, но реално са банкрутирали."

По прогнози на Кофас България, взимайки предвид и данни от ЦИЕ, фалиралите бизнеси в страната са поне 6000 на година, но може да стигат и до 10 000, каза Димитров.

"През 2025 г. трендът определено е нагоре. България се чувства в ситуация без външни инвестиции и виждаме зависимост от нашия експорт към Западна Европа."

Прогноза на Allianz Trade очаква 2% ръст на банкрутите на фирми в България през 2025-2026, като това са под средните нива в световен мащаб. Кофас България също очаква увеличение.

"Това, което с сигурност виждаме в момента е, че трендът е нагора - дали е 2% или 5%, не може да бъдем убедени, тъй като винаги трябва да отчитаме, какво означава нестоятелност. Това е една компания да не може да обслужва своите задължения. Това е нестоятност в смисъла, в който нас ни интересува.  А чисто правно как е оформено не е толкова важно."

Междуфирмената задлъжнялост в Бългрия продължава да расте - както заради лошо управление и бавно нагаждане към новото положение на пазара, така и заради забавени плащания от държавата към бизнеса, каза Димитров.

Кофас България е направила проучване доколко българските бизнеси са изложени на митата, въведени от президента на САЩ Доналд Тръмп, и страната се оказва в най-малък риск от държавите в ЦИЕ, тъй като няма сектор от икономиката, който да изнася директно към САЩ. Но страната е изложена на митата, които ще засегнат търговските партньори на България, уточни Димитров.

"Българският износ определено намалява и лошото е, че не идват нови инвеститори, които да вкарват пари в България, за да се строят предприятия, които да отговарват на някакви нови нужди или нови пазари. Единственото, което се случва в момента е да се харчи повече, през дълг."

Това, което най-много обичат инвеститорите, е предвидимост, която липсва в България напоследък -  смяната на правителства през няколко месца определено не дава добра почва за външни инвестиции, добави Димитров. Влизането в еврозоната няма да е панацея, но за 2025 г. икономиката ще расте със същия темп като през 2024 г. - между 2.5% и 3%, каза той.

В коментар за ефекта от митата на САЩ, Димитров каза, че ситуацията е такава, че никой не може да прогнозира нищо със сигурност за близко бъдеще.  

"Всяко едно излизане на господин Тръмп и казване на нещо - то просто променя всичко, което имаме като математически изведени формули какво ще случи в следващите години. Има една приказка - като не можеш да планираш три години, гледаш да оцелееш три месеца. Мисля, че в момента всички бизнеси са в тази ситуация."