Голям български поет: Случи ми се да преживея собствената си смърт

Скъпи приятели, случи ми се да преживея собствената си смърт. Това написа в странциата си във фейсбук големият български поет Недялко Йорданов.

"Една жена от Бургас по неизвестни причини публикувала в интернет следното съобщение на фона на черна траурна плоча: "Поетът Недялко Йорданов почина. Вечна му памет.“Мина доста време докато се разсее заблудата, но можете да си представите колко приятели, познати или просто членове в моите три фейсбука как реагираха, писаха съболезнования, звъниха по телефона. Отначало ми беше малко страшничко, после се развеселих и дори си припомниха една стара песничка "Весело бе на мойто погребение“.

Така, че имам намерение да поживея още."

Йорданов сподели със своите последователи и традиционното се ежедневно стихотворение, което писка в страницата си всяка сутрин:

ЖИВ Е ЖИВОТЪТ

Странно.. Колко приятели имам...

А не очаквах... И съм щастлив...

Знам, куриозно е... Необходимост.

Пишат ми... С радост, че още съм жив.

Тъмно усещане... Съпреживявам

своята собствена идваща смърт...

Не съм храбрец... Но не се давам...

Ето, размина се и този път.

Няма опасност... Няма опасност...

И ще си пиша... Отново... До край...

Жив е животът... Прекрасна прекрасност...

Щом като можеш... Още създай...

Ето... Дори съм се вече подстригал...

И с намалена бяла брада...

Боже, дано не съм изкукуригал

от тази побъркана свобода...

Търся си думички... Честни... И прости...

Антипоезия май, че... Нали?

Все пак четат я моите гости...

И я харесват... Знам ли... Дали?

Искам все пак да раздам малко вяра...

Пък и на себе си... Както на тях...

Ах, че банално... Последната гара...

Няма как... Има и мъничко страх...

Да не го мислим... Да си живеем...

Колкото толкова... Тук и сега...

После... Щастливи... Сами ще се слеем

Там... Със небесната вечна дъга...